-
Димитър Бербатов за втори път се провали в мисията си да застане начело на българския футбол. На проведения конгрес в петък той бе победен с голяма разлика от Георги Иванов-Гонзо, при това още на първи тур. И така болшинството фенове у нас, които искаха тотална промяна и мигновено скъсване с порочния модел по време на 19-годишнито управление на Борислав Михайлов, пиха по една студена вода. С такава се нагълтаха и Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, които обявиха, че след тригодишна битка и ходене по мъките, развяват бялото знаме – повече не им се занимава с роден футбол. Всъщност точно това те трябваше да казват на клубовете преди конгреса. И да натъртват по села и паланки: „Или ще правим нещата, както трябва и футбол ще има за добруването на всички, или си стойте в блатото, а ние си отиваме там, където ни уважават. И където всичко е бяло и на масата, а не под нея“. А наред с това да обещават защита на беззащитните, които са тормозени от местна власт и футболни дерибеи само и само статуквото да се задържи на позициите.
Ясно е, че в БФС не се влиза току-така. Че срещу „системата“ се върви изключително трудно, а на моменти е невъзможно да се бориш срещу нея. Защото тя винаги намира начин да ти покаже, че си дребен и трябва да си знаеш мястото. Независимо че си популярен, можещ и уважаван. Такива хора у нас не са много. А от тях малцина дръзват да се борят с вятърни мелници.
Изненадата бе, че точно статуквото си бе извадило по-добри изводи от първата битка с Димитър. На конгреса през есента на 2021 година той трябваше да отиде на балотаж, но манипулация на окопалите се във властта направи така, че такъв да не се проведе. След това отрязаха главата на над 100 клуба в страната и сериозно обезкървиха опозицията. И именно оттам дойде толкова голямата разлика в гласовете в полза на Георги Иванов – 235 на 181. Отделно от това и в редовете на „промяната“ имаше разцепление – Георги Градев напусна екипа, а сред предложените му имена за Изпълком имаше такива, които спокойно могат да намерят място в този на Бербатов например. А на въпроса дали той, или Стилиян трябваше да бъде на преден план, трябва да си отговарят само двамата.
По време на конгреса всеки от кандидатите за президент имаше по точно 5 минути за изказване, с което да убеди делегатите да гласуват за него. Когато си видял каква организация се прави в последните дни преди вота, си длъжен да се хванеш за тази малка възможност за смяна на нагласите. И да бъдеш много по-дързък, уверен и вдъхващ респект. Такъв, че с всяка дума от речта да цепиш мрака. Ясно е, че подкованите ще гласуват за посочения, дори той да им издекламира детско стихотворение. Но тези, които са се колебали до последно, можеха и да решат да направят избор за него точно в тези последни минути преди вота.
Дори след гласуването Бербатов и екипът му направиха стратегическа грешка и пропуснаха възможността за „вътрешен човек“ в Изпълкома. Едно място там им бе предоставено от Георги Иванов, но те не се възползваха от него. И то бе заето от… Димитър Георгиев, който е известен с това, че танцува редом до кършещия снага Борислав Михайлов в популярно във фенските среди видео. Може би на предложението на Гонзо бе реагирано първосигнално и то бе прието като накърняване на его. Но с човек в управата те можеха да ръчкат новия президент и обкръжението му да правят нещо. А и да изнасят информация за феновете – „предложихме това, но стана иначе; трябва да вървим в тази посока, но ние сме в другата“. Това щеше да бъде в тяхна ползва. В момента обаче Иванов няма да има „камъче в обувката“. А опозицията – човек, който да работи в системата и да може да предизвика поне някаква промяна. Или пък да вади кирливи ризи, когато е необходимо. За да подготвя почвата за следваща битка, дори тя да не бъде водена точно от този екип.
И така с по-добра програма, екип и предложения за бъдещето се стигна до провал на Бербатов. Защото той така и не усети докрай народопсихологията и това какви хора има отсреща – както от клубовете, така и в БФС. Да не говорим за политиците, от които се оказа, че също бе хлъзнат. Широката маса привърженици не получи желаното, като за това вина има и Димитър.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
