Адалберт Зафиров е капитан на отбора, донесъл последния златен дубъл за ЦСКА през 1997 година. Впоследствие той няколко години работи в школата на клуба, помощник-треньор е в първия отбор, а през пролетта на 2010-а за няколко месеца и води представителния тим. Бившият бранител на немските Арминия Билефелд и Унион Берлин говори пред „Тема Спорт“ след първата контрола на ЦСКА-София в Турция срещу Корона Келце (0:2).
Г-н Зафиров, какви впечатления остави у вас първата контрола на ЦСКА в Турция?
– Няма как да се правят изводи от една контрола. Не мога да знам точно как тренира ЦСКА, но предполагам, че в момента са в период от подготовката, в който натоварванията са по-големи и се набляга на физическата сила и издръжливост. Януари месец е кондиционен етап и предполагам, че в следващите мачове тимът ще има по-добри представяния. Нормално е в момента да има и някои лоши резултати.
Какво мислите за завръщането на Фернандо Каранга, което предизвика еуфория сред много фенове?
– Честно да си призная, аз не харесвам много чужденците в ЦСКА, така че не мога да участвам в тази еуфория. Бих изпаднал в еуфория, ако вземем български централен нападател и с най-голямо удоволствие бих го коментирал. Не виждам до какво развитие на футбола ни доведоха в последните 15 години тези безброй нискокачествени чужденци.
След раздялата с Назон смятате ли, че ЦСКА се нуждае от допълнително подсилване в нападение?
– В ЦСКА най-добре си знаят каква е ситуацията и от какво имат нужда. Предполагам, че ще потърсят подсилване, защото наистина не е ясно в какво състояние се намира Каранга, а все пак Назон беше голмайстор на отбора в последните сезон и половина. Но това е мое мнение като фен на отбора, все пак не съм в кухнята на клуба.
От позицията на фен оптимист ли сте, че през пролетта ЦСКА ще се пребори за първото място в конкуренцията на Лудогорец и настоящия лидер Черно море?
– Да. ЦСКА винаги се бори за титлата и рано или късно ще станем шампиони, въпросът е да е по-рано. За съжаление, в последните години нещата така и не се случват. Дали защото не уцелват правилните чужденци, треньори, или поради други причини. Но е факт, че миналия сезон отборът беше на една дузпа от титлата. Тази година се надявам отново да се борим докрай.
На 10 декември се изигра последният мач на стадион „Българска армия“ преди предстоящата реконструкция. Бяхте ли на трибуните и какви емоции остави у вас мачът с Лудогорец?
– Да, бях на стадиона и много се радвам, че беше пълен. Атмосферата бе много приятна, хореографиите бяха красиви. Аз съм с убеждението, че на това място е крайно време да има ново модерно спортно съоръжение, за да може да развиваме футбола в България като цяло. Така че не съм настроен носталгично, а напротив – радвам се, че това ще се случи. ЦСКА заслужава стадион, който да се пълни и да е приятен и уютен за посещение и за ултраси, и за семейства с малки деца. Защото настоящото съоръжение на повече от 50 години е дори опасно.
Кои са най-ярките ви спомени от „Българска армия“?
– Моят живот е преминал на „Армията“. От дете съм там. Още баща ми (б.а. – легендарният защитник на червените Иван Зафиров-Копата) ме водеше, когато бях съвсем малак и още не съм се занимавал с футбол. Там съм видял куп европейски, световни, олимпийски шампиони на ЦСКА по всякакъв спорт. Имам прекрасни спомени и след това като футболист, но тяхното време вече е минало.
През есента бяхте сменен като треньор ма Рилски Спортист и заявихте, че в българския футбол има много мръсотия. Продължавате ли да сте на това мнение и готов ли сте да поемете друг отбор?
– Бих се върнал в треноорството, но не и да напусна настоящата си работа (б.р. – за немския оператор „Дойче Телеком“). Защото в България думата футболен треньор не е хубава и не се уважава. Работиш 3-4 месеца, после седиш една година без ангажимент. Готов съм за ново предизвикателство, но задължително ще държа на сегашната си работа, за да мога да имам стабилност зад гърба си и да се наслаждавам на играта. Каквато е целта на футбола. Най-лошото за един треньор е да е финансово зависим, а за съжаление в България има много такива случаи.
