-
-
Уважаваният историк Георги Манов гостува в подкаста „Гласът на Левски“, посветен на 111-ата годишнина от създаването на клуба. Темата – миналото и настоящето на „сините“, разказано не само като хронология, а и като преживяна емоция. Сред най-въздействащите спомени е този от есента на 1949 г. – момент на внезапна и драматична промяна.
„Пристигнах в София в петък, за да се запиша в Шеста мъжка гимназия в понеделник. Още същия ден отидох на мач на Левски на стадион „Юнак“. Имах чувството, че започва нова ера в живота ми – и с града, и с любимия отбор“, разказва той.
Но еуфорията трае кратко. В понеделник сутринта, докато с чичо си пресичат ул. „Пиротска“, виждат продавач на вестници, предлагащ последния брой на „Народен спорт“. Чичото взима един екземпляр и веднага щом го разгръща, „се гипсира“. Заглавието на първа страница гласи:
„Футболното първенство се прекъсва. Цяла реорганизация на физкултурното движение в България на производствен принцип.“
Следва списък с преименувания: Локомотив става Торпедо, ЦДВ – Народна войска, появява се нов тим – Червено знаме. Но най-силният удар за Манов идва накрая:
„Левски става Динамо.“
„Значи на мене краката ми се отрязаха“, спомня си историкът. „Викам си – за какво дойдох? В петък гледах Левски, а в понеделник вече го няма. Прекръстен на някакво Динамо… Знаех, че в Русия има такъв отбор, но не очаквах това да се случи тук.“
Събитието бележи рязък завой не само в историята на клуба, но и в българския спорт като цяло. Георги Манов отбелязва, че тази трансформация е прелюдия към въвеждането на съветската система в първенството от 1950 г., с нов календар и организационен модел.
Разказът му не е просто свидетелство, а болезнено откровение за начина, по който една идеологическа реформа се отразява пряко върху идентичността на футболен клуб – и върху личния свят на неговите привърженици.
