-
Бившият халф на Лудогорец Фабио Ешпиньо също говори пред „А Бола“. Той разкри как е станал трансферът му в България, когато е бил на 28 години.
„Получих предложението от Лудогорец, но не исках да отида там, защото желаех да остана Португалия и освен това жена ми току-що се беше родила. Никога не бях напускал Ешпиньо, жена ми Сара също е от тук. Не се виждах извън града, камо ли извън страната“, започна Ешпиньо.
„Затова направих контра предложение на Лудогорец: изпратих голяма сума като заплата, мислейки, че няма да приемат. Но българите казаха „да“ и дори пратиха хора в Португалия. Сигурен съм, че те мислеха, че съм луд. Дойдоха в Ешпиньо да чуят от устата ми „не“. Сигурно са смятали, че има проблем с мениджърите, но единственият проблем бях аз. Минаха няколко дни, докато съпругата ми Сара ме повика да разсъждаваме и ме накара да гледам на предложението като на семеен проект. Мислех за мен, а не за нас и бъдещето. Успях да активирам отново интереса и подписах за 2 години. И това беше най-доброто нещо, което някога съм правил. Лудогорец ме накара да живея съвсем друг живот, да играя Лига Европа и Шампионска лига, нещо, което не очаквах на 28 години, дори и в най-големите си мечти. Представете си: две години преди това се бях преместил от Лига 2, а в предишния сезон бях изпаднал с Морейрензе… Не вярвам много в чудеса, но това беше светлина, която сякаш се появи в живота ми“, добави Ешпиньо.
„Имах доста проблемно начало в България, защото климатът и културата са доста различни от португалските, но имах късмета да имам бразилски съотборници, които ни помогнаха много. Те вече разбираха български и ми помагаха в първите дни. След два или три месеца вече бях свикнал и имах мечтано начало, защото бях титуляр. Успяхме да влезем в груповата фаза на Шампионската лига. Имам само хубави спомени от България“, добави Ешпиньо пред „А Бола“.
„Социалният живот беше труден, защото в Разград практически нямаше нищо. За да отидем до мол, трябваше да шофирам 80 километра, час и половина с кола. Това не беше лошо, защото не харчех пари, а трупах. Животът беше твърде евтин. Спомням си, че жена ми Сара и дъщеря ми ядоха в ресторант за 15 евро общо“, спомня си още Ешпиньо, който сега рита за Фейрензе.
„Играехме мачовете от Шампионската лига в столицата, в София. С други думи, трябваше да пътуваме 350 километра с автобус, за да играем у дома и ни отнемаше 6 часа, защото пътищата бяха лоши. Играчите от гостуващия отбор правиха по-кратки пътувания – два часа със самолет – и пристигаха по-свежи от нас, които уж играхме у дома (смее се). Но адреналинът беше толкова голям, че никой не се оплакваше. Искахме да играем с най-добрите, да отидем на най-големите стадиони и да играем срещу най-силните играчи. И ние имахме късмет: гигантите Реал Мадрид и Ливърпул, а след това и Базел, бяха нашите съперници“, каза още той.
„Смених си фланелките с Кристиано Роналдо – и в София, и в Мадрид. Имам две фланелки за Кристиано. Ние сме от едно и също поколение – 1985 г. – и играх срещу него, докато бях млад. В България той ме разпозна в тунела, прегърна ме и ме попита дали ми харесва в тази страна. Каза, че за всеки футболист е добре да излезе извън родината си. Имаше приятен разговор и бях много доволен от отношението му. Защото това, което е, можеше да погледне встрани и да ме игнорира, но не го направи“, продължи Ешпиньо.
„След двете много добри години, които направихме всички в Лудогорец, бяхме оценени високо. Направихме история: никой не ни познаваше и успяхме да спечелим 4 точки в трудна група. Беше чудесно… Мога да ви кажа, че срещу Реал Мадрид у дома се надигравахме. Имахме много бразилци и те имат манталитет, който ми е интересен: те мислят, че винаги могат да спечелят и това е добре. Бях в края на договора си, подновяването беше обявено, но междувременно получих предложение от испанския елитен Малага и не можех да погледна назад. Направих това, което всеки играч би направил. Бях на 30 години и дори си помислих, че това е шега, когато спортният директор ми се обади да ме попита дали искам да отида там. Казах веднага „да“, дори не ме интересуваха ценностите. Винаги ще съм благодарен на Лудогорец, защото те ми отвориха врати и ми позволиха да сбъдна много мечти. Обичах клуба, но този цикъл беше приключил и трябваше да продължа по пътя си“, завърши Ешпиньо.
Превод: „Мач Телеграф“
