Последните години, изпълнени с толкова болка и провали за Левски, имаха няколко своеобразни символа. Няколко футболисти, които ако бяха попаднали в друго време, можеха и да постигнат нещо със „сините“. Първият голям символ се казва Владимир Гаджев. Човекът, който все мечтаеше за трансфер, а когато го постигна се провали. А в същото време на „Герена“ му възлагаха 5-6 години да се превърне в следващия голям лидер. В крайна сметка той се превърна в лидер и символ на провала на Левски, като след титлата в дебютния си сезон не постигна повече нищо със „сините“.
Другият символ на последните години, вече далеч по-положителен, се казва Роман Прохазка. Словакът остана в Левски напук на всичко. Казаха му, че не става и го махнаха, но после се върна и доказа на всички, че е най-добър. После му намалиха заплатата при голямата финансова криза на „Герена“, но пак първи каза „Да“ на съкращенията. Сменяха му позицията от десен бек през вътрешен халф, до крило, но и това не го отказа. Смениха се десетки треньори, но при всеки един Прохазка бе водеща фигура.
Сега за пореден път за него се очертават тежки времена. Причината е новият проект, който се гради на „Герена“. Там има марков треньор и куп класни и скъпи футболисти. Въпреки това Прохазка оцеля отново и за момента играе на неудобния за него ляв фланг, където очевидно се мъчи. При наличието обаче на Жерсон Кабрал, Антони Белмонт и Габриел Обертан е
просто въпрос на време словакът да отпадне от тази позиция
И какво се случва след това? Последният оцелял стар лидер на „Герена“ ще остане извън състава, но няма ли това да срине отборът?
Истината е, че за Прохазка място на фланга категорично няма. Словакът е бавен, без особено чувство за импровизация, без никакъв демараж. За прибрания и организиран футбол на Делио Роси, в който се разчита предимно на контраатаки в предни позиции, няма как да се получи с такова крило. Това е едната страна на монетата. От другата обаче Левски се нуждае от лидери на терена, не само от качествени футболисти. Затова
Прохазка трябва да играе, независимо къде
А за него все още има място, стига Делио Роси да поиска да поразчупи малко инатливия си подход в срещите.
Единствената добра опция за Прохазка е в средата на терена. Със своята склонност да се бори, да печели единоборства словакът може да даде онзи баланс в средата на терена, от който качествените офанзивни футболисти се нуждаят. Тогава може би няма да се налага Габриел Обертан да се връща на всеки 30 секунди в защита и да губи толкова много сили в дефанзивен план. Да не говорим, че колкото и да е добро партньорството между Жорди Гомес и Васил Панайотов, двамата играят постоянно откакто Роси е дошъл. При това го правят без смяна, без никаква ротация. Присъствието на Прохазка в средата на терена, плюс Антони Белмонт прави възможността да се ротира огромна. Така Левски ще може да си позволи да бъде свеж във всеки един момент от сезона, след като цикълът се сгъстява.
Едно обаче е сигурно. Левски не може да си позволи да загуби Роман Прохазка. Сигурно ако бъде изправен лице в лице с повечето нови попълнения, той ще отстъпва като качества, но не те не са единствените важни неща във футбола. Там трябва и характер, трябва и морал, трябват и хора, които макар и да са чужденци, са показали как се обича на практика, не на думи. Чрез раздаване във всеки мач, чрез силна игра, чрез факта, че нито веднъж Прохазка не избяга от въпрос на журналист след мачовете, колкото и тежки загуби да е понасял Левски. В последните толкова мъчни и тежки години все пак има нещо хубаво, което трябва да остане в новия помпозен проект на Спас Русев и Делио Роси и това е именно Прохазка.
Източник: Стефан Дачев/ „Меридиан мач“
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/channel/UCet-oDsbGjmvlT8w4ZVxJtQ/ [/sociallocker]
