-
По-рано този месец в „Нефтохимик“ честваха 20 години, откакто станаха сребърни медалисти в „А“ група. По
[sociallocker id=5830]
този повод в-к „Уикенд“ публикува обширен материал за златните години на „шейховете“. Второто място е и най-големият успех на бургаския футбол. Ред бивши звезди дефилираха пред запалянковците…
Но го нямаше най-важният – Христо Порточанов. Както се разбра, нещо бил обиден. Но какво е „Нефтохимик“ без бургаския Берлускони? Хубав, лош, Порточана поне направи кефа на съгражданите си да гледат голям отбор, който биеше наред „Левски“, ЦСКА и всичко останало в „А“ група. Построи и стадион, на който и до днес се играят мачове от елитната футболна класа на България. „Уикенд“ припомня годините на прехода, в които Порточанов беше сред главните герои.
Христо Порточанов се появява в „Нефтохимик“ някъде в края на 80-те години. Възлагат му да съживи отбора. Дотогава най-големите предизвикателства пред „Нафтата“ са дербитата с по-големия градски тим „Черноморец“, но само когато онези са изпаднали в „Б“ група.
Първата му работа след промените на 10 ноември е
да се намести удобно между новите управляващи
Портос става пръв приятел с зам.-шефа на БСП Красимир Премянов и с бъдещия вътрешен министър Николай Добрев. С генералния директор на „Нефтохим“ Стефан Неделчев ходи под ръка. Убеждава ги да вкарат в действие футболния му план.
При това е решен на всичко и не си поплюва! Още през 1992 г. Христо Порточанов за пръв път се появява в скандалните хроники. След мач в Бургас от първенството на „Б“ група тъчреферът Емил Янчев докладва, че на полувремето босът нахлул с пищов в съдийската стая. Заврял му го в корема! Повод била някаква крива засада…
Но отборът му „Нефтохимик“ върви само нагоре. Причината е, че бургазлията се оказва много по-печен футболен шеф от останалите. При него работи например кадърен треньор като Иван Вутов, направил „Левски“ шампион през 1993 г. А след като двамата се разделят, Порточанов прави още по-гениален ход.
Връчва отбора на никому неизвестния Димитър Димитров – Херо
35-годишният бургаски възпитаник на НСА преди това е бил помощник на Вутов, водил е и женския футболен отбор на Бургас. Въпреки неособено впечатляващата му визитка шефът на „Нефтохимик“ правилно преценява, че именно Херо е точният човек.
Възходът на „Нефтохимик“ тръгва през 1994 г., когато отборът влиза в „А“ група. Моментът е повече от отличен – другият бургаски тим „Черноморец“ тъкмо е изпаднал, а хората на Порточанов от БСП идват на власт с правителството на Жан Виденов.
„Нафтата“ изведнъж почва да пердаши софийските отбори където ги напипа! По думите на Херо, решаващ се явява двубоят за Купата на България от 8 март 1995 г. срещу „Левски“ в София. Отписаните от всички бургаски футболисти сензационно бият сините с 3:2. „Именно преди този мач успях да убедя играчите ми, че няма нищо страшно да играят срещу софиянци, че и да ги побеждават на техен терен“, разправя по-късно Димитров. След сините почват да си патят и червените от „Армията“.
Като няма какво друго да направят, „Левски“ и ЦСКА в един глас пищят, че
Порточанов всъщност харчи държавни пари на рафинерията
Но не може да се отрече, че босът поне знае как да се разплаща с играчите си. Държи ги на ниски заплати, но пък премиите за победа са най-високите в България. Случвало се е да ударят 2000 германски марки, когато се разправят с някой от грандовете. За онези времена това е нечувано висока сума.
Тръгват слухове, че покрай щедрите награди освен играчите намазват и началниците във футболния клуб. Целият управителен съвет също взимал премии от държавната пара за резултатите на отбора, което не било редно, реват в един глас синият вожд Томас Лафчис и вицепрезидентът на ЦСКА Евгени Горанов, шеф на „Кредитна банка“. Разбира се, устатият Порточанов не им остава длъжен. Така например той контрира Горанов с аргумента, че Държавна спестовна каса е рефинансирала банката му, така че и той харчи народни пари, само че за ЦСКА.
Разликата обаче е в това, че „Левски“ и ЦСКА не вървят добре, докато Порточановото футболно чудо играе, та пушек се вдига. При това с футболисти, повечето от които не са големи звезди, преди да отидат в „Нефтохимик“. Такива са например резервите в „Ботев“ (Пд) Веско Петков и Красимир Димитров, пиринският халф Малин Орачев, Благо Митрев от „Берое“ и цял куп играчи от Казанлък начело със Станимир Димитров и бъдещия капитан на ЦСКА Тодор Янчев. Нападателят
Антон Спасов дори става голмайстор на „А“ група
Единственият, за когото Портос удря на камък, е футболистът на „Черноморец“ Димитър Добревски. За него в канцеларията на „Нефтохимик“ се получава факс с неприлично съдържание от президента на другия клуб Стоян Абрашев.
Само в периода между март 1995 и май 1997 г. „Нафтата“ записва две победи над ЦСКА (1:0, 2:1), три срещу „Левски“ (2:1, 5:1, 4:1) и три срещу много силния в онези години състав на „Славия“ (3:0, 1:0, 1:0). В София, ако не ги бие, им взима поне точка. В този период губи само веднъж от ЦСКА с 0:1 на „Армията“ в сезона, когато армейците стават шампиони с Георги Василев. Хората на Порточанов завършват втори в класирането, с 4 точки по-малко от армейците. Мустаклията и до днес се проклина, че му е трябвало да купи само два мача, за да стане шампион. А имало къде – в Плевен, във Велико Търново…
Но ако не е първи в класирането, то поне „Нефтохимик“ е едноличен лидер по посещаемост. Още в началото на 1995 г. Христо Порточанов вече може да се похвали, че е построил новия стадион в квартал „Лазур“. Навира в лицата на софиянци, че си нямат такъв красавец като неговия. След това пуска безплатен вход и на трибуните почват да идват по над 20 000 зрители.
И това стълпотворение не е само заради безплатния вход. Дълги години хората от крайморския град имат някакъв комплекс от столицата. Често например може да се чуе, че „Бургас и неговите трудови хора“ работят най-много от всички в България и хрантутят онези от София. Нерядко в местните вестници излизат
заглавия като „Софиянци орязаха парите на Бургас!“
Само че бургаският „Нефтохимик“ си го връща на „шопите“ чрез футбола. Елементарно, но хваща дикиш сред простолюдието. Затова в очите на бургазлии Христо Порточанов добива толкова голяма популярност, че е избран от раз за общински съветник.
Футболният велможа не цепи басма на никого. Хвърля обвинения по всеки и за всичко. След равенството с ЦСКА (2:2) в Бургас през 1995 г. Порточанов например обявява, че съдиите и делегатът на мача изяли и изпили 100 000 лева на негови разноски. На онези пари това прави около 2000 долара. „Не бях чувал една ракия и салата да струват 100 000 лева“, опонира делегатът Георги Цветанов.
Във футбола няма как изборите за шеф на БФС да минат без бургаския велможа. Играе на страната на Иван Славков – Батето срещу пловдивските брокери, като му осигурява всички гласове от региона си. Срещу това е възнаграден с пост в ръководството на съюза. Малко по-късно под давление на Порточанов е извършена първата масова чистка сред съдиите. На деветима арбитри начело с Митко Митрев и Петър Янински са им отнети свирките завинаги.
В ЦСКА направо ще си издерат очите! На 9 август 1996 г. „Нафтата“ бие армейците с 2:1 в Бургас. На полувремето обаче Порточанов влиза в съдийската стая
да се разправя със съдията Димо Момиров и помощниците му
От ЦСКА реват, че варненецът обърнал свирката през втората част. Даже пускат слух, че босът от Бургас пак е вадил пищов, което се оказва лъжа.
Порточанов пък се опъва, че съдията безобразно е подпирал ЦСКА през първото полувреме и затова е отишъл да го накастри. „Трябва да се реже през кръста!“, тръби той в пресата. Нарича опонента си от ЦСКА Евгени Горанов, с когото се карат всяка седмица по вестниците, „банкрутирал тип“. Онзи пък го заплашва със съд. Цял Бургас настръхва, когато се оказва, че вратарят на ЦСКА Петко Петков опитал да поругае градските футболни монументи. Петков е обвинен, че разбил с юмрук портрета на местната легенда Христо Делиминков, окачен на видно място в коридорите на стадиона.
Царството на Порточанов обаче свършва с падането на Виденов и хората му от власт. В рафинерията се надига рев от какъв зор трябва да се хвърлят толкова пари за футбол. Новият директор Стоян Иванов, който сменя на поста Стефан Неделчев, се опитва да махне Порточанов още в мандата на служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г. Иванов изпраща писма до всички от управителния съвет на клуба. Настоява да свикат общо събрание, на което да свалят Христо Порточанов. Те обаче отказват, тъй като до вчера са били на една ясла с него. Освен Неделчев в тази група са още бившият финансов директор на комбината Атанас Зайков, шефът на „Подкрепа“ Дянко Димов, началникът в бургаската полиция Цонко Фотев и други местни големци.
Накрая пристига известният служител на Държавен финансов контрол Емил Димитров – Ревизоро. Той е пратен през 1997 г. да прави ревизията в „Нефтохимик“. Преди него регионалните подразделения на ДфК отказват да влязат във футболния клуб, затова се налага да пратят човек от София.
След проверката
Ревизоро разкрива как се е финансирала цялата операция
с футбола при Христо Порточанов. Според него за отбора са отпускани милиони директно от бюджета на рафинерията. По-интересното обаче е как построяват стадиона в Бургас. Създадено е търговско дружество „Нефтохимик“ ООД с шеф Христо Порточанов, което получава горива от комбината на преференциални цени. Именно с парите от търговията с горивото се инвестират в строежа на стадиона. „Така Порточанов като най-голям инвеститор в обекта ще има възможност да го вземе първи при евентуална приватизация“, обяснява Ревизоро. Но Порточанов не притежава нито една тухла от съоръжението, макар и да остава в отбора още няколко години. В крайна сметка „Нефтохимик“ попада в ръцете на шефа на „Петрол“ Митко Събев и за Портос повече няма място. И до днес обаче името му е записано като най-успешния футболен шеф в историята на Бургас.
Източник: Станил Йотов/ в-к „Уикенд“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]
