-
Бездомник, бедняк, голтак, босяк, скитник, чергар, номад, неудачник, непрокопсаник, човек без късмет, нещастник. Тези думи излизат в онлайн синонимните речници, когато въведеш „несретник”. Именно по този начин административният директор на ЦСКА Милко Георгиев окачестви хората от Дунав (Русе).
Ние ще си позволим да не се съгласим с думите на г-н Георгиев и първо ще отхвърлим няколко от синонимите. „Човек, на когото не му върви, който не сполучва” е определението в тълковните речници за думата „неудачник”. Като гледаме класирането в Първа лига и за къде заминаха днес „драконите”, определено не приличат на отбор, на който не му върви или пък не е сполучил. „Непрокопсаник” пък е описано като безделник, сиреч – човек, на когото не му се работи. На „небесносините” футболисти не само изглежда им се работи, ами го правят и по възможно най-добрия начин. „Нещастник”, ако вземем разговорното му значение, означава жалък и незначителен човек. Ако съдим по посещаемостта на мачовете на Дунав, надали там има незначителни хора… Що се отнася до „нещастник” и „човек без късмет” – какво по-голямо щастие и какъв по-голям късмет от това да бъдеш в отбор, без значение като футболист, треньор или ръководител, чийто стадион е пълен на всеки домакински мач?
А сега е ред и да се съгласим с част от значенията, които излизат като синоними на думата „несретник”. Бездомник едва ли има нужда от тълкование. Тук твърдението има над 90 процента точност. По груби сметки в толкова процента от мачовете си „драконите” нямаха дом. Но в крайна сметка се завърнаха там, където им е мястото. А у дома, Русе ги дари с безпределна любов и силна подкрепа. Скитник, чергар, номад – да. Точно такива бяха футболистите на Дунав през този сезон. Местиха се от град на град – къде за гостуване, къде за домакинство. Но въпреки всичко, успяха да се превърнат в най-симпатичния отбор на неутралния запалянко. Бедняк, голтак, босяк. Както е известно, всеки гледа от собствената си камбанария. Ако трябва да сравняваме бюджета на отбора от крайречния град с този на „армейците”, със сигурност Дунав изглеждат като бедняци. Но пък огромната разлика във финансовите възможности на двата клуба се изрази едва в 12 точки разлика в класирането, както отбеляза Милко Георгиев. Дали не е твърде малко на фона на разликата в бюджетите, всеки сам може да прецени.
„Приятната изненада” и „Българският Лестър” бяха само една незначителна част от суперлативите, които се сипеха по адрес на Дунав през цялото първенство. При това, напълно заслужено. Тимът от Русе се завърна в родния футболен елит, поставяйки си една – единствена цел – да остане в Първа лига. Мач след мач, точка след точка, победа след победа, обаче поставиха Дунав в един момент дори като претендент за титлата. Въпреки това, до последно наставникът на тима Веселин Великов твърдеше, че целта остава непроменена – запазване на мястото в най-горния ни футболен ешелон. Скромно, постепенно, стъпка по стъпка, Дунав се утвърждаваше в челото на класирането, при това без реално да има домакински мач, тъй като приемаше гостите си на стадиона в Разград, включително и Лудогорец.
Дунав ни върна онази позабравена емоция от чистия и неопетнен от парите (многото пари) футбол. Върна в родния вариант на най-обичаната игра онази романтика, изчезнала преди доста години. Показа на всички, че става с по-малко пари и повече футболисти, чиито фамилии завършват на „ов” и „ев”. Доказа, че българските футболисти далеч не са по-лоши, отколкото знайните и незнайни чужденци, залели вътрешното ни първенство. Доказа, че силният и сплотен колектив в много от случаите е по-печеливш, отколкото тъй наречените звездни селекции. А в случаите, в които не е по-печеливш, печели неутралния привърженик на футбола. Така че не е много ясно дали пак не е по-печеливш. В последните години родният запалянко има твърде малко поводи за радост. Безспорно една от тях е именно Дунав. Така че нека не хвърляме кал и по този светъл лъч. Най-малкото, защото ни върна надеждата, че романтиката в българския футбол все още е жива…
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
БРАВО!