Година след 10 ноември 1989 г. започна бясното роене на банките у нас. Най-често новите финансови институции бяха създавани с кредит от Държавна спестовна каса, където бяха всички спестявания на 8-те по онова време милиона българи. Или пък директно от БНБ. На сцената излязоха кредитните милионери с лъскави мерцедеса S класа. Един от начините им за легитимиране беше футболът. А много скоро те го припознаха и като инструмент за източване на банките, създадени с обществените пари.
Новоизпечени милионери със съмнителна репутация обикаляха с луксозни коли и куфари с валута, купуваха отбори, футболисти, мачове и съдии. Туристспортбанк и Балканбанк в Левски, Кредитна банка в ЦСКА, пловдивските брокери в Ботев, Гриша Топалов и Кристал банк в Шумен, Жоро Лекса в Ловеч, Елитбанк и Монтана. Локомотив Пловдив пък имаше кратък флирт с Обединена българска банка.
Първите новобогаташи се пръкват във футбола през 1991-1992 г. Общото между всички тях е, че се явяват част от проекции, чертани в кабинета на Андрей Луканов. Оглавяват банки и пирамиди, чиято цел е да бъдат откраднати около една трета от спестяванията на българина.
Схемата е проста. Тъй като няма банков надзор, на въпросните подставени лица се отпускат огромни кредити без обезпечение. Правят ги милионери за един ден.
Един от първите от върволицата „меценати на футбола” е шуменският измамник Гриша Топалов. Наричат го Шогуна заради фирмата му „Шогун Комерс”. Шогун Топалов получава над 100 млн. лв кредити от БЗК, Първа частна банка и Биохим, самият той става директор на Кристалбанк.
Притежава всички белези на парвенющината. Вози се в последен модел мерцедес, в бар „Бедни и богати” потрошава на комар десетки хиляди долари. Издава вестник, ръси пари за театъра. Във футбола работи с още по-голям размах. Озовал се начело на ФК „Шумен”, щедрият Шогун купува футболисти на кило. При него се озовават двама от най-големите виртуози с топка в краката – Пламен Гетов и Божидар Искренов-Гибона, макар и попрехвърлили най-силните си години. Говори се, че всеки от тях е подписал договор за умопомрачителните за онези години 100 000 долара.
Раздават се премии за щяло и нещяло. Така например по случай влизането в „А” група през лятото на 1993 г. старецът, който поливал тревата на стадион „Волов”, едва не получил инфаркт, когато Шогуна връчил и на него премия от 500 долара в плик. Дядката пресметнал, че това са над десет пенсии, и вдигнал кръвно.
След това се носят торби с левове и за спечеленото четвърто място в „А” група. Част от парите, теглени като кредити от „Шогун Комерс”, се източват през футболния клуб и под формата на реклама. Всичко свършва в началото на 1995 г., когато се оказва, че Кристалбанк и останалите измамни структури около нея отиват към фалит. Кранчето пресъхва, парите вече са похарчени. Останал на сухо, Божидар Искренов пристига в София да си разтрогва договора с „Шумен”. Оказва се, че Шогуна е измамил и него. Дал на наивния Гибон да подпише договор за парите с частната си фирма, а не с футболния клуб.
По същото време във футбола се развихрят Христо Александров и Христо Данов, шефове на финансово-брокерската къща „Пловдив”. През 1992 г. Александров става шеф на Агробизнесбанк, а няколко месеца след това двамата с Данов поемат Ботев.
В клуба започват да се реализират безумни идеи – като например тази да бъдат закупени всички налични нападатели в България! Данов и Александров са с амбицията да направят Пловдив футболна столица и в един момент и четирите отбора са в А група. Александров започва строеж на стадион Спартак, но е спрян от тогавашния кмет.
Неприятностите започват след заповедта на Международния валутен фонд определен брой банки да фалират с цел оздравяване на финансовата ни система. Сред тях е и Агробизнесбанк. Двамата Христовци са дадени на съд, като Александров доста време прекарва в ареста.
Данов успява да докаже, че е невинен, и дори осъжда държавата. След тях „Ботев” попада в ръцете на друг от същата порода – Васил Нинов, главен акционер във фалиралата Българска универсална банка. И там историята приключва по подобен начин.
Един печално известен фараон пък се появява в Ловеч, преди футболът в този град и хабер да си има, че някога ще бъде управляван от Гриша Ганчев. Георги Аврамов, управител на пирамидата ЛЕКС, поема през 1992 г. местния тим „Осъм”. Прекръства го на името на кухата си финансова структура.
При Аврамов схемата на измама се състои в това да изтегли кредити за 300 млн. лв. и след това да завърти пирамидата. Подмамва вложителите с много високи лихви, които първоначално изплаща. Лакомите хорица продават апартаменти, имоти и коли и влагат всичко в пирамидата.
През това време вече върви източването на парите от ЛЕКС. Футболът също влиза в работа. През пролетта на 1993 г. в „Б” група върви истинска надпревара по купуване на мачове между Георги Аврамов и Гриша Топалов-Шогуна от Шумен! Пратеници с куфарчета долари щъкат навсякъде, където предстои мач на някой от двата отбора. Накрая Шогуна излиза победител с една точка повече и влиза в „А” група. Аврамов остава да чака още една година, като похарчва луди пари за първото място в „Б” група. Накрая обаче пирамидата ЛЕКС рухва точно докато вървят празненствата по влизането в елита. Всичко свършва с появата на съдия-изпълнителя…
Съвсем естествено, Левски и ЦСКА няма начин да останат извън тази схема. Томас Лафчис например дълго време финансира Левски с пари от „ТСбанк” чрез фирмата си „Ратола”. Как става това? Лафчис се ползва с много високи привилегии на кредитополучател, тъй като се явява междинно звено в един доста странен договор за наем. Става въпрос за площ от над 2000 кв. м в помещение на Светия синод на пл. „Света Неделя”. Наемател е банката, но чрез посредничеството на „Ратола”. Срещу това Лафчис получава кредитна линия от 400 000 долара годишно. Сделките се разписват лично от Емил Кюлев, отделно от това Левски играе с надписа на банката върху екипите. „Сините” харчат с размах, купуват за рекордните 2 млн. лв. Илиан Илиев от „Черно море”.
След това Лафчис получава и други кредити. В началото на 1993 г. дълговете на „Ратола” към ТСбанк вече са 8 млн. лв и 400 000 долара. След това продължават да растат.
През 1995 г. парите в Левски свършват, но заемите остават. Усетил накъде духа вятърът, треньорът Георги Василев напуска. Как Лафчис съумява да излезе от ситуацията? Говори се, че една част от дълговете са покрити с парите от продажба на футболисти. За повече от 3 млн. долара са продадени Илиан Илиев („Бенфика”), Даниел Боримиров („Мюнхен 1860”), Златко Янков („Юрдинген”), Цанко Цветанов („Валдхоф”), Емил Кременлиев („Олимпиакос”) и Гошо Гинчев („Денизли”). Факт е, че при обявяването на кредитните милионери през 1998 г. за „Ратола” пише, че е погасила дълг към ТСбанкна стойност 1.7 млрд. стари лева.
От друга фалирала банка пък са източвани пари към ЦСКА. Става въпрос за мулташката Кредитна банка. През 1997 г. хората на Илия Павлов докладват, че футболният клуб е финансиран от банката с 4.5 млн. долара. След това и тя фалира. Какво е станало с парите – не се знае. Знае се обаче едно – футболен клуб пари не връща, дори да се казва ЦСКА.
