-
Войната между Христо Порточанов и Ивайло Дражев оцвети един период от близо пет години в края на миналия и началото на новия век. Тази война даде и началото на враждата между агитките на Черноморец и Нефтохимик. Агитки, които до този момент бяха сравнително миролюбиви и добре настроени една към друга. Ето как започва всичко.
В средата на 90-те години Нефтохимик е на върха. Отборът е добре обезпечен от държавния Нефтохим, а Порточанов и Херо са сформирали един много силен отбор. През 1997 година е сключен договор за сътрудничество между община Бургас и ФК Нефтохимик. Тогава Черноморец е общински клуб, който търси път към връщане на своята идентичност. По клаузите от договора Нефтохимик дава играчи на Черноморец, където те се обиграват. По този схема синята фланелка обличат Стойко Сакалиев, Георги Чиликов, Даниел Христов, Антон Спасов, Миро Косев и други играчи, които са собственост на зеления клуб.
Сътрудничеството се дължи на добрите отношения между кмета на града Йоан Костадинов и боса на нафтата Христо Порточанов.
В края на 1998 година обаче отношенията между страните се влошават. Тогава Портос влиза в конфликт с оперативните ръководители на Черноморец Руси Гочев и Тодор Райков. Те го обвиняват, че се меси и налага своя политика в клуба, той пък заплашва, че ще скъса договора. Скандалите набират сила. Заради предстоящите местни избори обаче Йоан Костадинов и Порточанов заравят томахавката на войната. През есента на 1999 година Костадинов е избран за кмет с 69 процента от гласовете. Порточанов пък вкарва в местния парламент осем съветници. Там той играе с групата на СДС, което го вкарва в нов конфликт с кмета. Това се пренася и на футболния фронт.
Междувременно в ръководството на Черноморец е влязъл младият бизнесмен Ивайло Дражев. Той става спонсор на школата, като осигурява по 100 хиляди лева на сезон. Дражев е особено агресивен срещу Порточанов. През лятото на 2000 година той успява да вземе ОФК Черноморец, пререгистрирайки го в АД. Там участват две негони фирми. Порточанов атакува, че това е незаконно, Дражев отвръща с тежки упреци по други направления. Така войната започва.
През следващите години двамата водят битки постоянно. Те се пренасят и в медиите, като от тях са потърпевши и част от бургаските журналисти. Драгев нарича Порточанов – „мошеник и крадец“, а босът на Нефтохимик го определя като „слуга на един пиян кмет“. Грозните думи украсяват целия фон на бургаската футболна действителност. Тогава и двата отбора с в А група, но Нефтохимик определено доминира. Все пак в края на 2001 година в един страшен сняг Черноморец успява да победи с 3 на 2. През лятото на 2002 година под ръководството на Иван Цветанов акулите бият с 1 на 0 като домакини. Скандалите продължават. Дражев твърди, че му пробиват играчите и се прави коалация срещу него, именно от боса на Нефтохимик, а Порточанов го напада, че пере общински пари. Така се стига до много тежка конфликтна ситуация в бургасикя футбол. По това време феновете на двата клуба настръхват един срещу друг, което пък слага началото на този тип конфронтация. Конфронтация, която след уби и деформира местния футбол до неузнаваемост…..но това е друга тема…
