Петър Кънчев Хубчев вече е с единия крак в историята на националния отбор като селекционер. Като футболист той отдавна е там – твърдо и непоклатимо стъпил.
Новото му амплоа обаче е далеч по-трудно. Още повече, че до неговото идване представителният ни тим беше почти умрял. И германският възпитаник трябваше да се превъплъти в ролите на тактик, психолог и лекар. Трябваше да съживява един полутруп.
Жребият го прати директно в огъня, където зловещо пукаше шведската стомана, готова отново да ни изгори. Направи го в Стокхолм през есента, отупвайки ни зловещо за пореден път. Но тогава Петър войвода още не си беше подбрал и сглобил дружината, тъй като току-що бе застанал начело й.
Сега обаче той и неговите хайдути сложиха най-после край на скандинавското иго. След половин век мъки и страдания България най-сетне победи, вкарвайки цели три гола в непревземаемата от нас 23 години шведска крепост. Швеция падна! Падна благодарение на Хубчев, който почти е съживил агонизиралия национален тим. За да го съживи и заздрави на сто процента, е нужно още и още време. Затова нека не започнем да мрънкаме, ако в неделя паднем в Холандия.
На хората с по-къса памет ще припомня, че селекционерът няма за задача да ни класира на Мондиала в Русия. Неговата цел е да изгради отбор, който да преследва участие на Европейското през 2020 година.
Но ако извършим нов подвиг след три дни, защо да не погледнем и към Световното? Ще погледнем, защото Хубчев направи така, че тимът да прогледне и да повярва в себе си. Въпреки че нямаме звезди, въпреки че нямаме нов Стоичков, нов Костадинов или нов Бербатов, Петър успя да създаде колектив и да вдъхне вяра на футболистите. Успя да ги мотивира, което никой не го беше правил толкова успешно от години насам.
По-важното е, че извърши генерални промени, които очевидно дават резултат. Гласува доверие на Пламен Илиев и вратарят го оправда. Тигъра бе като истински тигър снощи, бранейки „лъвската” врата – спаси дузпа и няколко чисти голови положения. Защитата се пропукваше на моменти, но като цяло се справи със задачата си. А халфовете и нападателите играха брилянтно. Капитанът Ивелин Попов изигра най-силния си мач за България до момента. Въпреки че не вкара гол, Попето бе главният проектант и за трите гола. От него започна атаката за първия, а после асистира за второто и победното попадение. За Чочев да не говорим – блестящ! Същото важи и за Георги Костадинов, и за Симеон Славчев.
Колкото и учудващо да звучи, България надигра Швеция на „втория етаж”, където скандинавците уж трябваше да бъдат пълни господари. Доказателство затова не са само двата ни гола с глава, но и спечелените единоборства във въздуха в нашето наказателно поле и в средата на терена. Изключение прави само първият гол на Швеция, когато Манолев не покри Михаел Лустиг. Но това бе единствената грешка на Станислав. Освен, че отбеляза първото попадение, той игра на много високо ниво по крилото, където хем беше заплаха за шведската отбрана, хем и се връщаше назад, за да помага на защитата. С две думи – Манолев сякаш живее втори футболен живот.
И докато футболна България се радваше след мача, ония се изпокриха с ококорени очи и с изцапани гащи, стреснати от тройния пукот на националите. Ония, които мрънкаха, мучаха, съскаха, свистяха и плюеха по Хубчев. Не разбирал бил от футбол, взимал само играчи на Гриша Ганчев (хубаво де, ама те си играят отлично момчетата), залагал на такива, които били „пейки” или без отбори.
Ами видяхме ги и Симеон Славчев, и Васил Божиков, и Георги Миланов. Търкали скамейките в клубовете, а Симеон даже обикалял като муха без глава из Европа, за да си търси отбор. Същите тези тримцата снощи нито търкаха, нито се лутаха. Те просто играха като истински мъже – със сърце и душа за България. Хубчев им даде шанс, защото прекрасно знае, че притежават опита и рутината, с които ще помогнат на националния тим.
А ония с изцапаните гащи нека не се мъчат да цапат туй, дето Хубчев е тръгнал да гради. Да спрат с мученето и да се кротнат. То и трева за хапване не им остана, защото националите я „изядоха” снощи… „Изядоха” я, побеждавайки не само Швеция, но и тия, дето ги оплюваха.
Всъщност, това е силата на Петър войвода – да събере дружина без големи здравеняци (разбирай звезди), ама да я превърне в здрава и мощна като камък. Е, да, хайдутите се препънаха срещу Беларус, но по-важното е, че се изправиха и ни избавиха от шведското робство.
Сега на Хубчев му предстои още по-трудната задача, да ни освободи от… нашето иго. Ако не в тези, то в следващите квалификации. Тогава със сигурност ще е стъпил и с двата крака в историята на националния отбор и като треньор. И, повярвайте, ще го направи, защото в жилите му тече гложенска кръв. Кръв на революционер и бунтовник.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
