-
Тази статия е от 4 декември 1995 година и е написана във вестник Капитал. Тя отразява един интересен етап от историята на българския футбол. Всеки читател сам може да прецени какъв е бил този етап и какви са били хората, които са управлявали футбола тогава. Публикуваме статията без редакция.
„Когато във вторник Запрян Запрянов стана президент на професионалната лига, малцина забелязаха как две личности олицетвориха разместването на пластовете в българския футбол.
Вицепрезидентът на „Марица“ Запрянов влезе реално във футболната власт, защото е и член на новия изпълнителен комитет, избран на конгреса на 21 ноември. Тогава пък от върхушката изхвърча Иван Радичев, юридическият съветник и според мнозина злият гений на предишното ръководство, така наречените пловдивски брокери.
Запрянов и Радичев формално все още са съдружници. През 1991 г. те и още трима юристи правят една от най-известните и влиятелни адвокатски кантори в Пловдив. С нея почти мистично се свързва съдбата на българския футбол в последните 3 години.
Всъщност Радичев е поканен в кантерата от Запрянов. Дотогава първият е работел като прокурор, вторият – като следовател. „След всички дивотии, които станаха, продължавам да твърдя, че на маса Иван Радичев е най-приятният човек, когото познавам. Знае какво и как да поръча, умее да води разговор, пие бавно, с удоволствие и трудно се напива“, припомня си Запрянов. Двамата се знаели главно от срещите си по елитните пловдивски заведения.
Фактически с поканата Запрянов става човекът, който запознава Радичев с брокерите. Кантората обслужва фирмите на Христо Данов и Христо Александров и им съдейства по времето, когато те с хитър ход завземат Агробизнесбанк. Александров просто поискал контролния пакет акции като залог срещу заем, който отпуснал на шефове на банката. Борчът не бил върнат и брокерите взели банката. Запрянов и Радичев дори влезли в надзорния съвет.
През есента на 1992 г. двамата юристи, видни ботевисти, помогнали на брокерите да поемат „Ботев“ (Пловдив). Пълното завземане на властта в клуба идва на общо събрание на 16 януари 1993 г. Води го Запрянов, понеже Радичев бил противоречива, интригантска фигура в средите на висшите запалянковци на „Ботев“.
„Тогава усетих нещо. Радичев влезе в управителния съвет на „Ботев“, а аз – не. През лятото беше конгресът на БФС. Радичев пак влезе в новия изпълком заедно с брокерите, а аз – не“, спомня си Запрянов.
Данов, Радичев и Александров постепенно завземат пълната власт на „Кърниградска“. И старото приятелство се разпада. „Един ден през март 1994 г. Радичев просто не дойде на работа. Оттогава до ден днешен не се е вясвал в кантората. Казвам му – ела поне да се оправим с фирмата, ако не друго, данъци трябва да се уреждат. Не идва. Какво му стана на този пич, побърка се нещо“, разказва тъжно Запрянов.
От две години той е в управата на пловдивската „Марица“ и фактически движи нещата в клуба. По естествен път стана опозиция на брокерите.
На 21 ноември те паднаха от власт. Запрянов беше кандидат за президент на БФС, но нямаше шанс при наличието на Иван Славков. Призова своите поддръжници да гласуват за шефа на БОК.
После влезе в изпълкома. И сега е президент на професионалната лига. А междувременно БНБ купи Агробизнесбанк за 1 лев и брокерите решиха да се оттеглят от футбола. Никой не знае какво прави Иван Радичев в момента.“
