Порточанов направи кефа на бургазлии, биеше Левски и ЦСКА където ги хване

0
-
-

По-рано този месец в „Нефтохи­мик“ честваха 20 години, откакто станаха сребърни медалисти в „А“ група. По

[sociallocker id=5830]

този повод в-к „Уикенд“ публикува обширен материал за златните години на „шейховете“. Второто място е и най-големият успех на бургаския футбол. Ред бивши звезди дефилираха пред запалянковците…

Но го нямаше най-важният – Христо Порточанов. Както се разбра, нещо бил обиден. Но какво е „Нефтохимик“ без бургаския Берлускони? Хубав, лош, Порточана поне направи кефа на съ­гражданите си да гледат голям отбор, който биеше наред „Левски“, ЦСКА и всичко останало в „А“ група. Построи и стадион, на който и до днес се играят мачове от елитната футболна класа на България. „Уикенд“ припомня годи­ните на прехода, в които Порточанов беше сред главните герои.

Христо Порточанов се появява в „Нефтохимик“ някъде в края на 80-те години. Възлагат му да съживи отбора. Дотогава най-големите предизвикателства пред „Нафтата“ са дербитата с по-големия градски тим „Черноморец“, но само когато онези са изпаднали в „Б“ група.

Първата му работа след промените на 10 ноември е

да се намести удобно между новите управляващи

Портос става пръв приятел с зам.-шефа на БСП Красимир Премянов и с бъдещия вътрешен ми­нистър Николай Добрев. С генералния директор на „Нефтохим“ Стефан Неделчев ходи под ръка. Убеждава ги да вкарат в действие футболния му план.

При това е решен на всичко и не си поплюва! Още през 1992 г. Христо Порточанов за пръв път се появява в скандалните хроники. След мач в Бур­гас от първенството на „Б“ група тъчреферът Емил Янчев докладва, че на по­лувремето босът нахлул с пищов в съдийската стая. Заврял му го в корема! Повод била някаква крива засада…

Но отборът му „Нефто­химик“ върви само нагоре. Причината е, че бургаз­лията се оказва много по-печен футболен шеф от останалите. При него работи например кадърен треньор като Иван Вутов, направил „Левски“ шам­пион през 1993 г. А след като двамата се разделят, Порточанов прави още по-гениален ход.

Връчва отбора на никому неизвестния Димитър Димитров – Херо

35-годишният бургаски възпитаник на НСА преди това е бил помощник на Вутов, водил е и женския футболен отбор на Бургас. Въпреки неособено впе­чатляващата му визитка шефът на „Нефтохимик“ правилно преценява, че именно Херо е точният човек.

Възходът на „Нефтохи­мик“ тръгва през 1994 г., когато отборът влиза в „А“ група. Моментът е повече от отличен – другият бургаски тим „Черномо­рец“ тъкмо е изпаднал, а хората на Порточанов от БСП идват на власт с правителството на Жан Виденов.

„Нафтата“ изведнъж почва да пердаши со­фийските отбори където ги напипа! По думите на Херо, решаващ се явява двубоят за Купата на България от 8 март 1995 г. срещу „Левски“ в София. Отписаните  от  всички бургаски футболисти сензационно бият сините с 3:2. „Именно преди този мач успях да убедя играчите ми, че няма нищо страшно да играят срещу софиянци, че и да ги побеждават на техен терен“, разправя по-късно Димитров. След сините почват да си патят и червените от „Армията“.

Като няма какво друго да направят, „Левски“ и ЦСКА в един глас пищят, че

Порточанов всъщност харчи държавни пари на рафинерията

Но не може да се отрече, че босът поне знае как да се разплаща с играчите си. Държи ги на ниски заплати, но пък премиите за победа са най-високите в България. Случвало се е да ударят 2000 германски марки, ко­гато се разправят с някой от грандовете. За онези времена това е нечувано висока сума.

Тръгват слухове, че покрай щедрите награди освен играчите намаз­ват и началниците във футболния клуб. Целият управителен съвет също взимал премии от държав­ната пара за резултатите на отбора, което не било редно, реват в един глас синият вожд Томас Лаф­чис и вицепрезидентът на ЦСКА Евгени Гора­нов, шеф на „Кредитна банка“. Разбира се, устатият Порточанов не им остава длъжен. Така например той контрира Горанов с аргумента, че Държавна спестовна каса е рефинансирала банката му, така че и той харчи народни пари, само че за ЦСКА.

Разликата обаче е в това, че „Левски“ и ЦСКА не вървят добре, докато Порточановото футболно чудо играе, та пушек се вдига. При това с футболисти, повечето от които не са големи звезди, преди да отидат в „Нефтохимик“. Такива са например резервите в „Ботев“ (Пд) Веско Петков и Красимир Димитров, пиринският халф Малин Орачев, Благо Митрев от „Берое“ и цял куп играчи от Казанлък начело със Станимир Димитров и бъдещия капитан на ЦСКА Тодор Янчев. На­падателят

Антон Спасов дори става голмайстор на „А“ група

Единственият, за когото Портос удря на камък, е футболистът на „Черномо­рец“ Димитър Добревски. За него в канцеларията на „Нефтохимик“ се получава факс с неприлично съ­държание от президента на другия клуб Стоян Абрашев.

Само в периода между март 1995 и май 1997 г. „Нафтата“ записва две победи над ЦСКА (1:0, 2:1), три срещу „Левски“ (2:1, 5:1, 4:1) и три срещу много силния в онези години състав на „Славия“ (3:0, 1:0, 1:0). В София, ако не ги бие, им взима поне точка. В този пери­од губи само веднъж от ЦСКА с 0:1 на „Армията“ в сезона, когато армейците стават шампиони с Георги Василев. Хората на Пор­точанов завършват втори в класирането, с 4 точки по-малко от армейците. Мустаклията и до днес се проклина, че му е трябва­ло да купи само два мача, за да стане шампион. А имало къде – в Плевен, във Велико Търново…

Но ако не е първи в класирането, то поне „Нефтохимик“ е едноличен лидер по посещаемост. Още в началото на 1995 г. Христо Порточанов вече може да се похвали, че е построил новия стадион в квартал „Лазур“. Навира в лицата на софиянци, че си нямат такъв красавец като неговия. След това пуска безплатен вход и на трибуните почват да идват по над 20 000 зрители.

И това стълпотворение не е само заради безплат­ния вход. Дълги години хората от крайморския град имат някакъв ком­плекс от столицата. Често например може да се чуе, че „Бургас и неговите трудови хора“ работят най-много от всички в България и хрантутят онези от София. Нерядко в местните вестници излизат

заглавия като „Софиянци орязаха парите на Бургас!“

Само че бургаският „Нефтохимик“ си го връща на „шопите“ чрез футбола. Елементарно, но хваща дикиш сред простолю­дието. Затова в очите на бургазлии Христо Пор­точанов добива толкова голяма популярност, че е избран от раз за общин­ски съветник.

Футболният велможа не цепи басма на никого. Хвърля обвинения по всеки и за всичко. След равенството с ЦСКА (2:2) в Бургас през 1995 г. Порточанов например обявява, че съдиите и делегатът на мача изяли и изпили 100 000 лева на негови разноски. На онези пари това прави около 2000 долара. „Не бях чувал една ракия и салата да струват 100 000 лева“, опонира делегатът Георги Цветанов.

Във футбола няма как изборите за шеф на БФС да минат без бургаския ве­лможа. Играе на страната на Иван Славков – Батето срещу пловдивските бро­кери, като му осигурява всички гласове от региона си. Срещу това е възнаг­раден с пост в ръковод­ството на съюза. Малко по-късно под давление на Порточанов е извършена първата масова чистка сред съдиите. На деветима арбитри начело с Митко Митрев и Петър Янински са им отнети свирките завинаги.

В ЦСКА направо ще си издерат очите! На 9 август 1996 г. „Нафтата“ бие армейците с 2:1 в Бургас. На полувремето обаче Порточанов влиза в съдийската стая

да се разправя със съдията Димо Момиров и помощниците му

От ЦСКА реват, че варненецът обърнал свирката през втората част. Даже пускат слух, че босът от Бургас пак е вадил пищов, което се оказва лъжа.

Порточанов пък се опъва, че съдията безоб­разно е подпирал ЦСКА през първото полувреме и затова е отишъл да го накастри. „Трябва да се реже през кръста!“, тръби той в пресата. Нарича опонента си от ЦСКА Евгени Горанов, с когото се карат всяка седмица по вестниците, „банкру­тирал тип“. Онзи пък го заплашва със съд. Цял Бургас настръхва, когато се оказва, че вратарят на ЦСКА Петко Петков опи­тал да поругае градските футболни монументи. Петков е обвинен, че раз­бил с юмрук портрета на местната легенда Христо Делиминков, окачен на видно място в коридорите на стадиона.

Царството на Порточа­нов обаче свършва с пада­нето на Виденов и хората му от власт. В рафинерията се надига рев от какъв зор трябва да се хвърлят толкова пари за футбол. Новият директор Стоян Иванов, който сменя на поста Стефан Неделчев, се опитва да махне Пор­точанов още в мандата на служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г. Иванов из­праща писма до всички от управителния съвет на клуба. Настоява да свикат общо събрание, на което да свалят Христо Порто­чанов. Те обаче отказват, тъй като до вчера са били на една ясла с него. Освен Неделчев в тази група са още бившият финансов директор на комбината Атанас Зайков, шефът на „Подкрепа“ Дянко Димов, началникът в бургаската полиция Цонко Фотев и други местни големци.

Накрая пристига из­вестният служител на Държавен финансов контрол Емил Димитров – Ревизоро. Той е пратен през 1997 г. да прави ревизията в „Нефтохимик“. Преди него регионалните подразделения на ДфК отказват да влязат във футболния клуб, затова се налага да пратят човек от София.

След проверката

Ревизоро разкрива как се е финансирала цялата операция

с футбола при Христо Порточанов. Според него за отбора са отпускани милиони директно от бюджета на рафинерията. По-интересното обаче е как построяват стадиона в Бургас. Създадено е търговско дружество „Нефтохимик“ ООД с шеф Христо Порточанов, което получава горива от комби­ната на преференциални цени. Именно с парите от търговията с горивото се инвестират в строежа на стадиона. „Така Пор­точанов като най-голям инвеститор в обекта ще има възможност да го взе­ме първи при евентуална приватизация“, обяснява Ревизоро. Но Порточанов не притежава нито една тухла от съоръжението, макар и да остава в отбора още няколко години. В крайна сметка „Нефтохи­мик“ попада в ръцете на шефа на „Петрол“ Митко Събев и за Портос повече няма място. И до днес обаче името му е запи­сано като най-успешния футболен шеф в историята на Бургас.

Източник: Станил Йотов/ в-к „Уикенд“

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК

[/sociallocker]

loading...