Днес един от героите ни от незабравимото американско лято – Златко Янков – става на 60 години. Фара, както е прякорът на легендарния номер 6, е може би най-класният дефанзивен халф както в историята на Левски, така и на българския футбол. Едва ли ще се намери човек, който да оспори това, при условие, че той бе незаменим на този пост и в състава на националния отбор, който донесе най-голямата радост на българския народ. Кариерата му започва в родното Грудово (сега град Средец). Там той израства, а едва 18-годишен започва да играе в първия състав на Нефтохимик в „Б“ група. Там е между 1984 и 1987-а. След това преминава в по-силния по онова време бургаски тим – Черноморец. При „акулите“ остава до 1990 година, когато по настояване на старши треньора на Левски, Павел Панов, преминава на „Герена“. Там прекарва най-силните си години, в които три пъти става шампион и още толкова пъти – носител на Купата.
Покрива огромен периметър в средата на терена, спокоен и хладнокръвен в двете фази на играта. Включва се често в атаките и бележи доста голове с глава. Има внушителните за играч с подчертано дефанзивни функции 23 гола в „А“ група. За Левски вкара и един важен гол в Европа – първия срещу Вердер Бремен в мач за влизане в груповата фаза на шампионската лига през 1993 година. В този двубой „сините“ стигнаха до частичен обрат и се добраха до 2:2, след като в началото на втората част губеха с 0:2. През пролетта на същата 1993-та той премина в Атлетико Мадрид, след което бе преотстъпен от Левски на испанския Валядолид, с който спечели промоция за Примера дивизион. Игра веднъж и срещу Христо Стоичков, докато беше във Валядолид. Тогава за Купата на Испания скромният му тим се изправи срещу Барселона и логично загуби с 1:3. След краткия престой в Испания, той се завърна в България и остана в Левски до 1995 година. Тогава бе продаден за близо 300 000 марки на германския Юрдинген, с който през сезон 1995/96 игра в Първа Бундеслига.
Златко Янков бе дългогодишен титуляр с фланелката с номер 6 в националния тим на България. Участва в 6 от 7-те мача на световното първенство в САЩ през 1994 година, където пропусна само осминафинала с Мексико заради два жълти картона в груповата фаза. Изработи двата гола на Йордан Лечков на Мондиала. Първо го изведе за третия гол срещу Гърция при разгрома с 4:0. На паметния четвъртфинал срещу Германия (2:1) пък с прецизно центриране сложи топката на главата му при победния гол на нашите. Това попадение пък донесе най-големия успех в историята на българския футбол.
Легендарният халф участва и на Европейското първенство в Англия през 1996-та, както и на световните финали във Франция през 1998 година.
Успя да спечели трофеи и в чужбина. Два сезона бе в турския гранд Бешикташ, с който вдигна Купата на Турция през 1998 година. Завърши кариерата си в професионалния футбол там, откъдето я започна – в Бургас, като през сезон 2000/01 бе в Черноморец.
След края на кариерата си бе директор в Черноморец, старши треньор на Нефтохимик (през 2014-а) в елита, както и на Спартак Вн./ „Мач Телеграф“
