Живко Петков е сред юношите на Нефтохимик, които се завърнаха през този сезон, за да помогнат на тима в битката на Втора лига. Той е роден на 15.02.1993 г., в Бургас.
Високият 192 см нападател има по няколко изиграни сезона за Черноморец (Поморие), Черноморец (Бургас), Черно море (Варна) и Поморие. От 2012 до 2014 г. е играч на Нефтохимик, като завършва сезон 2012/2013, с 14 отбелязани гола (на второ място сред голмайсторите на Б група) и е избран за играч на сезона на Нефтохимик. Петков облича зелената фланелка и през сезон 2016/2017, когато тимът се подвизава в Първа лига. През последните две години футболистът бе част от тима на Поморие.
Ето какво сподели той пред клубния сайт:
Започваш да тренираш футбол в школата на Нафтекс. Кой те заведе на терена за пръв път?
На 12 години дойдох тук да тренирам. В училището дойдоха треньори и ме харесаха за школата на Нафтекс. Първият ми треньор беше Пейо Николов, а след него, лека му пръст, Владо Стоянов. Тогава тренирахме на помощните игрища на стадиона, на сгурта, два пъти седмично ходихме на естествен терен – в Долно Езерово или Българово. Нямаше добри условия, нямаше изкуствени терени, хубави бази. Такива бяха времената, но пък имаше повече деца и излязоха повече футболисти от това поколение. Само от моя набор – 93, има няколко, които играят на професионално ниво – Патев в Славия, Тошко Гочев в Бистрица и други.
Твоята кариера минава главно през отбори от бургаския регион, с изключение на двугодишен период във Варна. Ти ли си избра този път или е стечение на обстоятелствата?
Да, така се подредиха събитията. Радвам се, че имам възможността през по-голямата част кариерата ми до момента да бъда в родния си град. Имах двугодишен период в Черно море (Варна). Бяха хубави две години за мен. Отидох във Варна след като с Нефтохимик изпаднахме от А в Б група през 2014 г. Вдигнах Суперкупата с Черно море, което беше страхотно, но на мен ми се иска да вдигна купа с Нафтата някой ден. Това ще ме зарадва най-много.
Футболът в Бургас премина през много перипетии в последните 10 години, от началото на твоята професионална кариера до днес. Какво според теб доведе Бургас до там, че да не може да поддържа високо ниво на футбола?
Според мен нещата са много комплексни. Градът трябва да има отбор в Първа лига и зад него да стои сериозен инвеститор. Трябва да има добра стратегия и съвместна работа между общината и местния бизнес, да се поддържа добра инфраструктура. Интересът на хората към футбола също е много важен, защото ако има публика ще се полагат повече усилия от страна на администрацията и бизнеса да се поддържа нивото на футбола. Всичко е взаимосвързано и всички трябва да си подадат ръка.
Виждаш ли светлина в тунела и след време би ли продължил кариерата си като треньор, например?
Честно? Едва ли. Надявам се на първо време да имам по-добро развитие като футболист, да играя на по-високо ниво, може би в чужбина. Когато приключа с футбола, мисля че не бих се занимавал с треньорство. В България има 200 треньора с ПРО лиценз и 20 отбора – конкуренцията е жестока, а тази работа е трудна и неблагодарна. Малко са отборите, в които дават на треньорите нужното време. Собствениците искат бързи резултати, а условията в повечето случаи са незадоволителни, за да се стигне до тези резултати. С деца обаче бих се занимавал. Би ми било приятно да им помагам, за да се развиват, мисля че ми се отдава общуването с деца. Има обаче още време. Може да се насоча и към друга професия, която не е свързана с футбола.
Ще те върна към последния ти престой в Нефтохимик – Сезон 2016/2017 в Първа лига. От разстоянието на времето как гледаш на събитията от тогава?
Болезнен период за мен. Когато поканиха отбора в Първа лига, Пламен Михов ми се обади. Каза ми, че сформира екип от местни момчета и аз бях щастлив, че ще участвам в такъв проект, с родния си отбор. За съжаление, всички знаем какво се случи. За мен беше много тежко това изпадане. Преживявал съм трудно всяко изпадане на Нефтохимик, още от малък, а когато съм част от отбора е още по-трудно. До ден днешен не мога да си дам конкретен отговор защо така се получи тогава. Може би ако наистина бяхме само местни момчета щяхме да имаме по-голям успех. От предишния сезон трябваше да останат момчета, но не можаха да се разберат. Останалите не милееха толкова за отбора, но пък имаха високи изисквания. Не трябваше да става така, но се случи, вече не можем да върнем времето. Тогава и отборът не беше заслужил правото си да е в Първа лига, а беше поканен. Може би сега, ако успеем да задържим постигнатото и да го надградим, и ако имаме стабилен инвеститор, ще успеем да си заслужим правото да сме в елита, след година-две. Нефтохимик е марка и не трябва да се позволява да бъде във втора дивизия. Градът заслужава да има силен отбор.
Престоят ти преди този е по-добър за теб. Ставаш играч на сезона през 2012/2013 и си на второ място сред голмайсторите на Б група.
Да, беше добър сезон и за мен и за отбора. Имахме малък бюджет, но бяхме страхотен колектив, предимно местни момчета. Групата беше много силна. Спечелихме промоция, влязохме в А група, но не се намериха средства, тръгнаха си хора от отбора, дойдоха нови и в крайна сметка изпаднахме.
Към настоящето: първият дял от първенството върви към края си. Каква е равносметката ти за постигнатото до тук?
Има още три мача. Ако ги вземем ще бъдем на много добра позиция. Трябваше да спечелим мачовете с Лудогорец и Ботев /Гълъбово/, но не се получи. Ако бием в оставащите три мача ще бъдем в петицата и за мен сезонът ще е положителен. Отборът се сформира тепърва и се надявам втория полусезон да е по-добро представянето ни.
Миналата седмица отново претърпяхте загуба на чужд терен. Защо не можахте да надиграете Ботев (Гълъбово)?
Аз съм на мнение, че играхме добре, но нямахме късмет. Изтървахме много положения, техният вратар извади много положения. Хубавото е, че не спряхме. До края на мача играхме добре, въпреки, че ни водиха с 3:0, атакувахме и вкарахме два гола. Това, че не можем да вземем мач навън ни затормозява. Сега обаче имаме два мача навън до края на полусезона – срещу Спартак /Плевен/ и Спартак /Варна/. Мисля, че има по-добри футболисти в нашия отбор и ще успеем да спечелим.
Предстои първото домакинство в Бургас през този сезон. Вълнуваш ли се?
Не е вълнение, защото аз съм играл много мачове на този стадион. По-скоро съм с чувството, че се връщам в къщи. Хубаво е усещането. В първия мач, срещу Локомотив /София/, мисля че имаме всички шансове да спечелим. Нефтохимик трябва да играе на този стадион. Надявам се да имаме публика и да ги радваме с добри игри, защото футболът е за тях и този отбор е за тях.
