Футболният агент Николай Жейнов е един от на-големите експерти в своята област у нас. Той се съгласи да коментира пред “Тема Спорт” голяма част от наболелите въпроси, свързани с най-популярната игра.
Г-н Жейнов, колко лесно е в момента да се продават български футболисти в чужбина с оглед нивото на футбола ни?
– За съжаление, не е никак лесно. Нивото на нашия футбол в последните години спадна доста и е трудно да се убеди чуждестранен клуб или партньор, че българският футболист, като събирателно понятие, си струва. Естествено има и изключения, но те по-скоро потвърждават правилото. Дори ако погледнете чисто статистически колко български футболисти преминават в чуждестранни отбори по време на един трансферен прозорец, сами можете да си отговорите на въпроса. Става дума, разбира се, за трансфер от наш клуб в такъв на по-високо ниво. Едва ли ще са повече от двама-трима, като на моменти няма и толкова.
Завършилите квалификации за Световното първенство в Катар през идната година и представянето на националния отбор доколко улесниха бизнеса ви?
– Определено не го улесниха. Не мисля, че представянето ни беше такова, че да наклони в положителна насока мнението на чуждестранните клубове за нашия национален отбор. Единствено равенството с Италия бе нещо положително и може да предизвика интерес, но останалите мачове не бяха на ниво, което да прикове вниманието. Да, имаше и две победи, но се съмнявам те да са впечатлили някого.
Какъв е профилът на българския футболист, който има шанс за трансфер в чужбина в момента?
– Ако се абстрахираме от индивидуалните качества на всеки един играч, тъй като е ясно, че всички търсят добри футболисти, най-добре би изглеждал профилът на един млад състезател, който играе постоянно на добро ниво в клуба си и е част от мъжкия или поне младежкия национален отбор. Също така е направил мачове в европейските турнири в последните няколко сезона. За класата на един футболист говори постоянството, което той показва. Поддържането на форма през годината е много важно, за да се убеди чуждестранен отбор да направи стъпка към наш играч.
Кое е по-лесно – да се доведе качествен чужденец или да се продаде българин в реномирано първенство?
– И двете не са лесни в момента. Може би трябва да сложим знак за равенство, тъй като двете неща са взаимно свързани. Много е трудно добър чужденец да се съгласи да дойде в нашето първенство по доста причини – качеството на шампионата не е високо, материалната база и условията са в незавидно положение. А наш футболист, както вече обсъдихме, трудно може да премине в реномирано първенство.
След крайния резултат от трансфера на Десподов в Каляри и трудностите на Антов в Болоня и Монца затвориха ли си червените вратите към италианския пазар?
– Не. Факт е, че един състезател, който бе футболист на годината у нас, не успя да се наложи в един отбор на средно или дори може би под средното ниво на Серия А, а една от най-големите ни млади надежди не успява да се наложи дори в Серия Б. Явно класата им в момента е далеч от изискванията за отборите от италианското първенство или поне в горните две дивизии. Някъде бъркаме. Въпреки това няма гаранция, че друг български футболист няма да се наложи.
Какво пречи на Лудогорец да продава в големи европейски отбори, както го правят Цървена звезда, Партизан, Динамо Загреб? Разградчани също са неизменен участник в груповата фаза на евротурнирите…
– Лично според мен в Лудогорец има голям проблем със заблуждението, че някои играчи струват много милиони. Мисля, че в последните няколко сезона след продажбата на Върджил Мисиджан те не са правили сериозен изходящ трансфер. Според мен в момента има доста надценени футболисти, които не отговарят на инвестицията, която е вложена в тях. С парите, които се инвестират в Лудогорец, футболистите трябва да отговарят на тимовете над средното европейско ниво, а за мен това не е така. През лятото организирахме лагера на Ал Насър от Саудитска Арабия в България и точно тогава в отбора дойде един играч, който е актуален носител на Лига Европа с Виляреал за сума, която е съизмерима и дори по-малка на някои от трансферите назад в годините на Лудогорец. Ал Насър също се поинтересуваха за един играч на Лудогорец, но като разбраха за каква сума могат да го вземат, изобщо не направиха крачка. Не защото не могат да си го позволят, а защото цената не отговаря на реалността.
Какъв е реално пътят на един талантлив млад футболист от по-малък български отбор? Нормално ли е шефовете му да се стремят към директен трансфер в чужбина или трябва, както твърди Лъчезар Танев, първо да се захрани вътрешната кръвоносна система на футбола ни?
– Едно време по-старите футболисти казваха, че трябва да изиграеш мачовете си в България и след това да мислиш за чужбина. Трябва обаче да кажем, че всеки случай е индивидуален. Нашите деца са равностойни на чуждите до един момент да кажем 15-16 години, но след това нещо се обърква в развитието на почти всички. Всяка година излиза набор от близо 1000 млади футболисти в България, но не можем да изкараме поне десет, които да могат да играят на прилично ниво и да имат сериозна реализация. Това означава, че има нещо сбъркано в методиката или някои други фактори в израстването. Ако вземем например Сърбия – там откъм база не са кой знае колко по-добри стадионите или условията, но пък вадят футболисти. Значи не е само до условия, а и доста други неща попадат в алгоритъма.
Как приемате всичко случващо се около БФС? От Централата изискват от клубовете да подписват декларации, чрез които да казват, че нямат възражения около решенията на Конгреса. Как ще го коментирате?
– За мен е неразбираемо, че БФС изискват от своите членове да се откажат от правата си по устав и закон, изтъквайки се странни доводи. Разбирам, че от Централата се опитват да се хванат за някаква сламка, но не е нормално да използват клубовете едва ли не за щит.
Вярвате ли на Борислав Михайлов?
– Не знам за какво точно вярване става въпрос. Борислав Михайлов получи дълго време кредит на доверие, но според мен е време за промяна. Всички тези неща, които си казахме досега за нивото на българския футбол, към момента са огледало на управлението и няма как да бъде другояче. Фактите са факти и няма как да бъдат изкривени. Аз вярвам на Димитър Бербатов и неговия екип.
Как ще коментирате атаката на Йордан Лечков към Кирил Петков и Радостин Василев, като каза: Долу ръчичките от футбола! И заплаши, че ще сезират ФИФА и УЕФА?
– Не виждам по какъв начин Кирил Петков и Радостин Василев да са се намесили в българския футбол. Тук става въпрос за изразяване на тяхното мнение. Държавата по презумция няма как да се намеси, защото футболните федерации в цял свят са независими организации. Интересното е, че през годините се е получавало така, че от футболната федерация се иска държавна помощ, но когато държавата реши да изрази своето мнение и да заяви дали подкрепя или не ръководството, това се тълкува като намеса във футбола ни. По пътя на тази логика излиза, че държавата е длъжна да се съгласява с всичко, което се извършва в БФС независимо от това дали е редно или не, в противен случай, ако не се съгласи, това може да се тълкува като намеса. За мен това е безумие.
