Левски може да се превърне в отбор, който е съставен само от левскари. Такъв, какъвто мнозина фенове си го представят в мечтите си. „Сините“ запалянковци наистина си обичат рожбите на клуба. И поглеждат с надежда към всеки един, който се появи в първия състав, че може да се върне, ако не в нов Гунди, то поне в Наско сираков, Божидар Искренов, Емил Велев, Борислав Михайлов, Николай Илиев, Цветан Веселинов, Воин Войнов, Стефан Абаджиев, Георги Соколов – Йогата, Сашо Костов. Ще
спрем до тук, за да не забравим някой от тези, които са записали имената със златни букви в историята.
Левски и да е изпаднал от доста класации, но в последните години неизменно присъства в една. Клубът продължава да стои на солидно място между отборите, които са люпилня за таланти. Нито Славия успя да отнеме това признание от „сините“, нито друг роден тим, който има претенции, че школата му наистина работи. Но какво печелят на „Герена“ от това. Ако погледнем назад – нищо. Левски с лека ръка се разделяше със своите и търсеше някаква класа. Най-вече от чужбина. Какви ли не легионери минаха през „Герена“. От хора със странни имена като Бабатунде – до такива с визитки като Обертан и Гомес. Титлата обаче все се изплъзваше на „сините“, за Купата да не говорим. Там болката от трите загубени финала още не е отминала. Особено от този със Славия.
„Ако всяка година бяхме налагали по един млад играч, то сега вече щяхме да имаме цял отбор“, призна вчера Георги Тодоров.
Хубаво е, че „сините“ се сетиха, че техните кадри обикалят родните отбори, както и чужди слабаци. 10 000 лева не са по-различни от 5000 евро някъде, защото е ясно, че в Интер (Запрешич) и Карвина не се дават милиони. Такива текат само у нас за недоказани никъде чужденци, които често са били и безработни дълго време.
Завръщането на „Герена“ обаче не е за всеки. Тогава се вижда дали наистина си заслужавал да си част от отбора, или не. Защото вече трябва да си лидер, а не просто талантлив футболист. Такъв като Наско Сираков през 90-те, Емил Велев през 1996 година, Даниел Боримиров в Дрийм тийма“, а най-пресният пример е Живко Миланов. Последният хвърли всичко, което имаше в този толкова болезнен сезон на „сините“. Защото има това, за което пеят феновете – сърце и душа за Левски! Но имаше и други примери като Джунейт Яшар и Валери Домовчийски, за които никой не иска да си
спомня. А сега на Левски не му трябват хора, които да стоят в отбора само по заслуги и носталгия от миналото.
Ясно е, че няма да е лесно. Но сега името на всеки един, който ще носи фланелката, ще остане в историята. Защото не се е предал, не е избягал и е поставил парите на заден план. Ще играе заради Левски, а и за името си. И за онази любов, която побърква милиони по цялата планета и се нарича просто – футбол! И тези, на които от „Герена“ са отправили апел за помощ, трябва ясно да си дадат сметка дали да отвърнат и как ще го направят. Дали имат сили, дали искат историята да ги помни или да ги забрави.
