След издънката срещу Берое, „червената“ общност видя невъзможността тимът да се конкурира с Лудогорец и Левски за титлата в неумението на Ел Маестро да взима мачовете с топотборите.
„Армейците“ паднаха от Лудогорец и Левски, направиха ремита с Берое и Ботев (Пд), а предвид регламента това са съперниците, с които отборът ще трябва да играе още три пъти. Този факт неусетно отдалечава ЦСКА-София не само от първото, но и от второто място, а защо не и третото, предвид конституирането на Берое във все по-солиден отбор.
Факт е, че Ел Маестро няма постановка за игра срещу по-силните отбори и това си личи по резултатите му в Словакия. Там обаче конкурентите са по-малко и въпреки грешките със Спартак Търнава, успя да вземе титлата. Дали обаче само треньорът е виновен? Ако дръпнем линията на сравнението с два сезона назад, ще видим, че нищо ново не се е случило. ЦСКА-София е спечелил само две победи в 10-си мача с Лугорец и Левски! Твърде малко за сериозен отбор, камо ли за претендент. Дори „сините“, които финишират зад ЦСКА-София двата последни сезона, са генерирали цели четири точки повече. Хубавото на този регламент на първенството е, че дава предимство на директните двубои за титлата и ограничава до максимум задкулисието. Ако не можеш да биеш преките си съперници очи в очи, не изглежда редно безсилието да се обяснява с разигравания под масата.
Цифрите показват, че дори ЦСКА-София и Левски да коалират точките си от 2016 година насам, те пак имат по-малко точки от шампионите. Те са спечелили 20 точки от трибоите, докато „орлите“ са заработили 22. И ако Левски определено скъси аванса като качество на играчите и футбола, който показва през този сезон, то при ЦСКА-София не може да се говори за подобен ръст. „Армейците“ вече изостават като качество на ресурса спрямо „сините“, а да не говорим за „орлите“.
Иво Тасев/ „Меридиан мач“
