Трудно някой може да даде точно обяснение на случващото се около футболното лице на Стара Загора. Берое продължава да генерира изключително противоречиви емоции не толкова заради представянето си на терена. В това отношение няма нещо много по-различно от предишните сезони, а да завършиш годината с равенство срещу Левски няма как да е лошо постижение. Точно конкретният последен мач обаче ни показа една грозна гримаса като символ на лошата енергия около отбора. Очевидно е, че липсва единство най-вече сред привържениците, а това може да е свързано и с разногласия сред фактори около клуба, които се опитват със съвети да формират неговата политика.
На терена също се появява напрежение и някои от футболистите не изглеждат достатъчно ангажирани към общата кауза. А това е странно на фона на отличния организационен, а и финансов комфорт, който имаха допреди дни, благодарение на подкрепата от основния спонсор. Сякаш не всички са готови да носят нужната отговорност и понякога дори фатални грешки, коствали не е една или две точки, минават почти без последствия.
Със сигурност тази атмосфера изисква промяна. Въобще не е сигурно, че нов треньор ще донесе ефекта, който завръщането на Станимир Стоилов в Левски провокира. Петър Колев изглежда смел и подготвен не по-зле от поне 80 процента от конкурентите си в елита. Отборът му обаче има своите резерви в представянето си, а самият специалист изрази готовност да обясни защо. След като го направи, има кой да реши дали ще го оставят да продължи да се бори, или ще търси друго решение, но по-тревожният въпрос е защо скандирането „Оставка“ бе единственото, което се чу от привържениците на „зелено-белите“ в мача срещу Левски. Ясно е, че не цялата публика се ангажира с тази позиция. Но дори след изравнителния гол никой не получи импулса да надвика поне за кратко наистина внушителната гостуваща агитка.
От телевизионно предаване категорично се натрапваше усещането, че всъщност Камбуров и компания гостуват на собствения си стадион. Онова мощно „Бе-ро-е! Бе-ро-е!“, подпечатало много велики победи, го нямаше, а без него отборът няма как да върви напред към целите, които си поставя.
Докато други пееха с цяло гърло за отборите си дори при тежки загуби от по-слаби противници, под Аязмото единственият сигнал за подкрепа дойде от хореографията на феновете без зелен сертификат на хълма край стадиона. Едва ли обаче само пандемията е причина за сериозния спад на посещаемостта. Въпросът е през пролетта това да се промени, защото отборът има нужните добри изходни позиции да атакува сериозни постижения. Такова би било спечелването на купата и участие в Европа. Последното категорично може да се извоюва по-лесно чрез седмото място и участие в бараж, отколкото с тежки битки в Топ 6.
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“
