Задачата на Бруно Акрапович в ЦСКА-София съвсем няма да е лека. Новият треньор вече имаше възможност да каже, че разполага с качествени и интелигентни футболисти, които много добре разбират какво се иска от тях. Той обаче вероятно е бил първият, който е забелязал абсолютната липса на баланс в състава си – оскъдицата на защитници и халфове, излишъкът от нападатели и крила. Акрапович дори бе принуден поне в първия си официален мач (срещу Ботев (Ихтиман) да изневери на любимата си постройка на игра 3-5-2, тъй като просто нямаше подходящите изпълнители под ръка.
Ситуацията с контузени и болни играчи още повече задълбочава проблемите в лагера на „червените“. Акрапович наистина едва ли ще мине скоро към схемата с трима централни защитници, просто защото няма… трима.
Най-големият проблем на ЦСКА-София в момента е липсата на качествени дефанзивни халфове – тези, които изнасят топката, пресират, отнемат я, възможно най-бързо я пращат в предни позиции. Разбивачите на „Армията“ отсъстват, защото клубът твърде много се фокусира върху задачата да намери качествен плеймейкър, който да връзва цялата игра. Такъв по принцип е Тиаго Родригес, но миналата година дойде и Диего Фабрини. Италианецът си тръгна бързо, но мястото му бе заето от друг негов сънародник -Стефано Белтраме. През това лято ЦСКА-София привлече Юнус Санкаре, който също е офанзивен халф. Точно преди старта на мачовете от групите на Лига Европа дойде и Адалберто Пеняранда под наем от Уотфорд, който е пробван и като крило, но изглежда най-добре се чувства зад нападателя или когато атакува от втора линия. По този начин обаче броят на майсторите на финия пас и тези, които се строяват да бият пряк свободни удари, стана прекалено голям. За сметка на тези, които трябва да гонят съперника, когато топката е отнета, и да се хвърлят на шпагати. Такъв в момента е само Амос Юга, но за беда той се контузи и няма да играе в дербито с Левски. От началото на сезона на тази позиция играе и Жеферсон, защото просто няма кой. Бразилецът се справя съвсем прилично, но той си е профилиран по-скоро за флангови футболист със силен ляв крак и доста по-рядко използван десен. Профил на разбивач има и Валентин Антов и част от най-добрите му мачове бяха, когато играеше пред централната защита.
Пандемия от контузии на „Армията“! Половината титуляри аут за Левски, другите висят до последно
Още от миналия сезон обаче бе решено, че талантът ще бъде върнат в отбраната, за да не се разкъсва. Макар че силата на много съвременни футболисти е именно умението им да играят на различни позиции на терена, което би било от огромна полза за отбора им.
Само за сравнение ще споменем, че миналата година при „червените“ имаше далеч повече качествени вътрешни халфове, които в момента наистина липсват. В ЦСКА-София играеха националът Кристиян Малинов, който се оказа излишен през лятото и зорлем бе продаден на белгийския Льовен. Тук беше Рубен Пинто, който цели 4 сезона остана на „Армията“ и стигна дори до капитанската лента и статута на лидер сред португалоговорящата група в тима.
Не бива да се забравя и Жанио Бикел, който бе доста ефективен в центъра, но изумяваше с умението да играе още като краен защитник (отдясно и отляво) и дори като крило.
Срещу Ботев (Ихтиман) за Купата в халфовата линия играха един до друг Тиаго и Санкаре. И двамата обаче предпочитат да атакуват, отколкото да защитават, а за най-взискателните „червени“ фенове дори са „пешеходци“. И ако срещу непретенциозен съперник можеш да излезеш и с тази линия, то в дербито с Левски (колкото и отслабен да е противникът) нямаш право да предадеш без бой средата на терена. Амос Юга вероятно изглежда тромав и неповратлив, но е единственият, който държи центъра и може да респектира съперника с физика и по-твърди влизания.
С основание може да се зададе въпроса „Има ли пилот в халфовата линия на ЦСКА?“. Отговорът наистина е труден, при положение, че лидер в средата не се забелязва (когато го няма Тиаго Родригес), а дисбалансът е очевиден. Ако Бруно Акрапович много държи да играе с петима в халфовата линия, сигурно трябва да изчака до зимната пауза, за да замени някои от полузащитниците си с по-подходящи. Дотогава той вероятно ще използва други постройки, които пасват за момента на тима му и чрез които ще се опита да извлече максимума във всеки мач.
Христо Бонински/ „Мач Телеграф“
