За историята! Преди 30 години: Вечното дерби минава през гара Свобода, за да разтърси Ямбол

0

Датата 13 февруари 1991 г. остава в историята на червено-синьото футболно противопоставяне с куриоза двата столични гранда за първи и единствен досега път да се изправят един срещу друг далеч от София. ЦСКА и Левски разтърсват провинциалното спокойствие в Ямбол, а за дуела им в четвъртфиналната група за Купата на България още се разказват легенди.

В началото на 90-те години на миналия век промените са повече от очевидни – затвореният сякаш в бутилка дух на свободата през соцвремето вече е изпуснат, а на трибуните на стадионите все повече започва да властва… слободията. А и големите не са това, което са били съвсем доскоро. Действащият шампион ЦСКА току-що се е разделил с величави фигури като Христо Стоичков (преминал в Барселона), Емил Костадинов (в Порто), а през зимната пауза и с Трифон Иванов (в Бетис). Непосилната задача да ги заместят получават анонимници като Георги Начов и Живко Галибардов. В другия лагер своя първи сезон в синьо правят обещания за бъдещето като Даниел Боримиров, Златко Янков и Станимир Стоилов, няма я вече Радостта на народа Божидар Искренов, няма го Емо Спасов, както и Георги Йорданов-Ламята. Скромният дотогава Етър с Гочето Василев начело марширува към първата си титла, а силно подмладените състави на сини и червени са дори извън челната тройка – ЦСКА финишира есен 1990 четвърти, докато Левски е чак осми и в онзи момент Купата на България остава единственият им шанс за трофей.

В съзвучие с бурната политическа епоха и турнирът за купата претърпява солидни трансформации. Наложилата се традиционна система с пряко елиминиране мутира след шестнайсетинафиналната фаза. 16-те победители в двойките се разделят в 4 групи, в които се играе по системата всеки срещу всеки на неутрални терени по села и градчета, като на полуфиналите продължават само първенците в тях. Жребият събира в един от потоците ЦСКА и Левски и това създава прецедента те да играят не на някой от софийските стадиони, а на 300 км по на изток. Поредното недомислие на футболните управници – градският стадион в Ямбол се оказва тесен и неподходящ, за да побере всички желаещи да видят поредното издание на вечното дерби с голям залог.

Към града поемат фенове на двата тима от цяла България. Мнозина от тях въобще не стигат крайната гара. Хулигански изстъпления във влаковете принуждават органите на реда да свалят прекалилите с алкохола и буйствата привърженици на спирките по трасето. На гара Свобода след Чирпан транспортна полиция изхвърля от купетата 12 ултраси с шалчета, които ядосани тръгват пеша по релсите към намиращия се на стотина километра Ямбол, а по пътя си трошат съобщителните колонки. На стадиона канонадата от бомбички не спира и за миг, а след края на двубоя градските улици стават арена на ръкопашни схватки между феновете на двата тима. Неподготвена за масираното нашествие на софийските „хуни“, местната полиция се вижда в чудо как да озапти кипналите страсти и не обезпечава никакви коридори за изтегляне на враждуващите тълпи.

Нервно и напрегнато е и началото на мача пред 20 000 чифта очи. Нарушенията са повече от точните подавания и още преди края на първото полувреме Велко Йотов от сините „изгърмява“ с два жълти картона, показани му от рефера Атанас Узунов. Противно на очакванията за превес на ЦСКА след почивката, Левски печели единствената виза в групата за голямото каре след 2:0 с попадения на Георги Донков и Петър Михтарски, който впоследствие става голмайстор на турнира. Те идват след фрапантни грешки на вратаря Румен Апостолов, призван уж да замени напусналия прославен титуляр Илия Вълов, както и на защитата пред него. Така първият сезон след промените завършва за ЦСКА без отличие, а пътят към купата в синьо е трасиран. В последния трети кръг в групата мачът на Левски с еленския Чумерна е просто досадна подробност (3:1), а следващите жертви са столичният Локомотив на полуфиналите (3:2 и 2:1) и Ботев Пд в мача за трофея (2:1).

Любомир Серафимов/ „Тема спорт“

loading...