За да получиш, трябва да дадеш! Левски е нещо друго, нещо по-специално…

-

-

В контекста на шума, който се вдигна в последните дни около неосъществения трансфер на Станислав Иванов и желанието на Илия Юруков да напусне Левски, трябва за пореден път да припомним някои важни неща. В специален клуб, какъвто несъмнено е Левски, особено в България, да си юноша на отбора и да си стигнал до мъжката му формация, означава много повече отговорност за теб, отколкото дивиденти. Щом си се изкачил по трудния път, не бива да очакваш само търпение и толеранс, макар че публиката определено го дава. Хората си обичат много клуба и логично по-лесно се привързват към момчета, отгледани от него. Левски обаче си е гранд, един от двата най-големи клуба в България и в него трябва да играят готови футболисти. А много малко от неговите юноши на 18 години са готови не да бъдат водещи фигури, а дори и само да играят на едно ниво с останалите. Не са подготвени както психологически, така и физически. Не е редно и не е нормално да бъдат чакани 2-3 години, за да заиграят силно и да се адаптират.

Станислав Иванов трябваше да се съгласи на трансфер и да помогне на клуба си в тази тежка обстановка. Левски му помогна много като го направи това, което е, като му даде шансове и търпение каквото малко играчи на неговата възраст в днешно време получават. Все пак феновете го видяха още на 100-годишния юбилей срещу Лацио, когато беше на 15 години и вкара два гола. Оттогава често бе взиман на лагери. Едва през миналия сезон при Хубчев стана твърд титуляр и направи някои силни мачове. Много по-логично е дотогава да е играл малко, просто защото по-рано не е бил готов, а не защото не е получил шанс. В крайна сметка не може всички треньори на Левски да са били толкова глупави и да са го виждали, че е готов, но напук да не са го пускали.

Вече е време от него да се изисква много повече, а не слабите игри да му се прощават, само защото е юноша на Левски. А в последните кръгове той играе все по-зле. Нормално е като влиза от пейката да е на ниво поне в домакинство срещу Ботев (Bp). Или пък срещу Царско село, когато с нищо не помогна да се избегне позорната загуба на „Герена“ и обра фенския гняв след края на мача.

Илия Юруков също шокира с желанието си да напусне, след като и той получи немалко шансове за изява, а почти нито един от тях не използва.

Наистина е крайно време тези момчета да осъзнаят, че сега е техният момент и ако и този път не се възползват, рискуват да погубят кариерата си. Да, в други клубове може и да заиграят, както е ставало с много юноши на Левски. Но Левски е нещо друго, нещо по-специално и за да си на ниво в него трябва и ти да показваш нещо специално.

Ако погледнем аналогични примери от други отбори, един Мартин Минчев в Черно море би могъл да бъде показателен пример как се прави. На „Тича“ той се разви достатъчно бързо и качествено. Играеше не по-лошо от другите в отбора, повечето много по-опитни от него. Допринасяше за победи, публиката му се радваше истински, а края донесе и солидни приходи от трансфер в сериозен клуб.

С играта си и поведението си за момента Станислав Иванов и Илия Юруков се отдалечават от хубавите неща, които могат да постигнат във футбола. Остава да видим дали са го разбрали.

Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“