Йоан Стоянов – Йони бе едно от най-интересните имена първо в младежкия национален отбор, а след това и при мъжете. Решението му да избере България и до днес е обект на спорове в Израел, където е израснал и се формира като футболист. „Защо го изпуснахме!“, ядосват са в светите земи. Той стартира сезона в Апоел Беер Шава, но в момента е преотстъпен на Секция Нес Циома, който се бори за оцеляване. Йони говори за себе си и целите, които гони на клубно ниво, както и с България пред „Мач Телеграф“.
– Как от, как е обстановката около теб в Израел?
– В Израел е много хубаво. От двегодишен съм в страната. Тук е семейството на майка ми. Целият ми живот до момента е минал в Израел. Тук учих, тук са и всичките ми приятели.
Идвал ли си скоро в Българял?
– Всяка година идвам в България, когато бях по-малък прекарвах там ваканциите си, но след като започнах да се занимавам по-сериозно с футбол – нямах тази възможност. Свободното ми време бе много по-малко. Когато бях малко момче, идвах много по-често, а сага за някоя почивка или заради националния отбор. Миналата година ме повикаха при мъжете и играх под ръководството на Младен Кръстаич. Надявам се и през новата, 2023-та, да получа повиквателна.
– Роден си в Пловдив, кой е най-скъпият ти спомен от България?
– Като дете гостувах на баба и дядо по бащина линия, които живееха в село Беловица, което се намира до Хисаря и е на около 50 километра от Пловдив. Там гледаха животни и ми беше много приятно.
– В момента играеш за Секция Нес Циона и се борите за спасение. Ще успеете ли?
– Много е трудно, но ние сме добър отбор и ще направим всичко по силите си. Ще е тежко до края, но ние сме длъжни да дадем това, на което сме способни. Трябва да си оставим сърцата на терена. Пак казвам – силен тим сме.
– Какво е настроението в съблекалнята?
– Хората тук са много добри и е много весело в съблекалнята. Никога не сме имали проблеми между нас. Обстановката е много приятна и сме задружни.
– Бързо ли свикна в Нес Циона?
– От септември месец съм под наем в клуба. Много бързо се ориентирах. Много добре ме приеха всички съотборници. В този тим ми дават повече шансове за изява. По този начин аз ще надградя, ще ме видят и повече хора. Почти винаги съм титуляр. Трупам много игрово време. Това беше и причината да дойда под наем в Секция. Мога да показвам повече възможностите си, трупам и опит.
– Ще се върнеш ли по-силен в Апоел Беер Шева?
– Силно се надявам да се получи така, защото след края на сезона ще се върна там. Дано съм успял да вдигна нивото си.
– Следиш ли българското първенство и по-високо ли е нивото в Израел от това в Първа лига?
– Истината е, че не следя в детайли българското първенство. Гледам приятелите ми от националния отбор как се представят. Следя техните изяви, но не симпатизирам на някой български отбор. Комуникирам с някои от футболистите в България.
– Имаше вариант да станеш и национал на Израел. Защо не прие?
– Защото ме повикаха от България. Исках да дойда и да играя за нея! Вече няма как да съм национал на Израел, защото съм бил в мъжкия национален отбор на България.
– Би ли играл за някой български клуб в даден момент?
– Сега съм концентриран изцяло върху това да играя за Секция и да спасим отбора от изпадане. Оттук-нататък нямам представа какво може да се случи. Ако някой иска да ме привлече – ще трябва да плати трансферна сума на Апоел Беер Шева. Ако направя добър сезон тук и продължа със силните си изяви и дойде добра оферта, бих приел с най-голямо удоволствие. Зависи и кой би ме поискал. Не изключвам възможността да дойда в България и да играя за някой силен отбор.
– Да поговорим за националния отбор на България. Какви са шансовете ни да се класираме на Евро 2024?
– Хората и футболистите са много добри. Нивото също бих определил като високо. Младен Кръстаич и помощниците му са големи професионалисти. Когато се изисква нещо на тренировка – правим го, а след това го показваме и на терена. Успяваме да го вложим в мачовете. Аз съм на мнение, че ако продължаваме по този начин, то имаме големи шансове да се класираме за европейското първенство.
– В група сме с Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва. Тежки ли са съперниците, или преодолими?
– Във футбола всичко е възможно да се случи. Ако ние играем добре и покажем това, на което сме способни, мисля че ще преодолеем групата. Няма да гледаме другите отбори, а само себе си, защото всичко зависи от нас самите. Трябва да играем добре и да се класираме.
– Бързо ли свикна с методите на селекционера Младен Кръстаич?
– Да, бързо. В Израел през миналата година играх на позицията дясно крило. На нея ме ползват и в националния отбор. Чувствам се комфортно.
– По-различен ли е Младен Кръстаич от останалите треньори, с които си работил?
– Да. той е много добър и има различна философия. Неговите изисквания са много високи, но и нивото му на тренировки е толкова високо, че успява да постигне целите си. Всичките треньори, с които съм работил, са добри. Александър Димитров също ме е научил на много неща. Всеки има свои виждания за играта, а Кръстаич е много добър.
– Преди време сподели, че си диабетик. Това наистина ли не ти пречи да играеш футбол?
– Не, не ми пречи. Просто трябва да следя по-добре какво ям преди мачове и тренировки. Захарта ми не трябва да ми пада. Трябва да имам нещо сладко до мен всеки път преди мач. Преди ядене си бия инжекция и си меря захарта. В никакъв случай не ми пречи да играя, дори напротив, помага ми за стабилизиране на нивото на захарта.
– Какао искаш да постигнеш през 2023 година?
– Искам да изиграя много хубави мачове, да вкарвам голове и да давам асистенции. Както в срещите на клубно ниво, така и на национално. Искам да помогна на Секция да остане в елита на Израел. Надявам се и с националния отбор да изиграем силни срещи и да се класираме за европейското първенство в Германия през 2024-та година.
