България при Ясен Петров изглежда по-симпатичен отбор и по-важното – способен да върне интереса на обществеността към мачовете си. И тук резултатите нямат голямо значение – направихме равенство със Словакия, нормално загубихме от Русия, въпреки отпора. Важното е, че България разчита вече на млади футболисти, които имат бъдеще. Вратарят, защитата, халфовата линия и нападението ни са съставени в момента от
играчи с бъдеще, които наистина могат да вървят напред. Не е ясно дали скоро ще постигнем успех, което е класиране на финали на голямо първенство, но е повече от сигурно, че със старите муцуни това нямаше как да се случи.
Ако трябва да се очертаят тенденции, то селекционерът Ясен Петров и екипът му затегнаха защитата. Тъй като в по-голяма част от игровото време на мачовете сме принудени да се браним, се вижда, че поне го правим организирано и без паника. Близнаците Христови, Вальо Антов, Иван Турицов са играчи със заложби, които трябва да трупат само самочувствие и опит. Част от тях вече имат опит и в Италия, която без съмнение е най-добрата школа за защитата в света. С много работа и „очукване“ в мачовете това ще бъде отбраната на „лъвовете“ в близките години, може би с леки корекции на моменти.
Разбира се, във фаза защита работят всички футболисти на терена, като тук се включват както халфовете, така и нападателите. Та тук е ценен приносът и на футболисти като Ивайло Чочев, Кристиян Малинов, Георги Костадинов, Петър Витанов, а също и Лъчезар Котев, Бирсент Карагарен, Момчил Цветанов.
Но ако нещата в защитата започват да се наместват, то напред играта ни засега изглежда безнадеждна. Залагаме основно на индивидуалната класа на някои футболисти, което говори само за липсата на стратегия и план. Дори по-скромните тимове работят много в тази насока, за да запишат напредък. С други думи, тренират се заучени положения, набляга се на определени комбинации, работи се върху определени взаимодействия. В отбора на България това не се забелязва засега. Въпреки две-три по-опасни атаки срещу Русия или може би дори заради тях се видя, че националите ни не могат да играят при бърз ритъм на контраатака и могат да вкарат само с голяма доза късмет. А така не става ясно как ще вкарваме, защото както е известно от изказванията на почти всички треньори в Първа лига след мачовете „футболът е игра на голове“.
Хубаво е да не получаваме, но е редно и да се опитваме да вкарваме. И ако приемем, че България е стъпила вече на някаква относително стабилна основа, то сега е ред да надграждаме – постепенно, но и упорито.
Христо Бонински/ „Мач Телеграф“
