Опитният вратар на ФК Крумовград Янко Георгиев е първият страж, който застава пред камерата на Българската професионална футболна лига, за да говори за футбол. Той разкри кои са паметните му мачове, говори за старта на кариерата и какви подаръци са го подтикнали да стане вратар… Георгиев разкри, че има и специален начин, за да отгатне къде ще бъде изпълнена дузпа срещу него.
– Янко, да започнем от моментите, които никога няма да забравиш във футбола… Кои са най-паметните ти мачове?
– Не мога да определя точно един мач, който ми е останал добър спомен. Имам няколко такива – мачовете с Левски, наскоро мачът с Лудогорец, който спечелихме. Преди години играх финал за Купата на България. Имам запомнящи се мачове и по време на престоя ми в Бургас. Не мога да отлича един.
– Кои са качествата, които те правят един от най-добрите вратари?
– Може би трудолюбието, което има в мен. Опитвам се да съм постоянен. Като цяло това бих отличил като силни за мен качества.
– Любим момент във футболната кариера?
– Един от любимите ми моменти е финалът за Купата на България през 2010 година. Тогава бяхме в Черноморец Поморие. Никой не очакваше, че ще играем финал за Купата.
– Какво ще правиш, когато приключиш футболната си кариера?
– Вариантите са два – или с това, което съм се занимавал до момента и ще продължа треньорство, или това, което съм учил и завършил – национална сигурност. Нещо в сферата на Министерството на вътрешните работи.
– Как младите футболисти да станат по-добри?
– С труд, упорство, постоянство. Трябва да слушат това, което треньорите им казват, защото в момента младите футболисти си мислят, че когато направят един-два много добри мача и вече са станали много добри.
– Кой е първият емоционален момент в твоята кариера?
– Първият бе при дебюта ми в А група. Тогава играех в Черноморец Бургас и дебютирах срещу Ботев Пловдив на Лазур.
– Кога разбра, че искаш да превърнеш футбола в кариера?
– От доста малък се занимавам с футбол. Винаги съм обичал тази игра и още от ранно детство реших, че ще стана футболист.
– Как приемаш загубите и какъв съвет би дал на младите, ако загубят важен мач?
– Не приемам много добре загубите, трудно се говори с мен. Опитвам се бързо да се отърся и на следващия ден да не мисля толкова много за тази загуба. На младите мога да кажа, че животът не свършва с един мач. Това е най-хубавото във футбола – следващата седмица имаш право на реванш. Трябва да се концентрираш върху следващия мач, да дадеш най-доброто от себе си и за излезеш от трудния момент, в който се намираш.
– Какво би казал на децата, които ти подражават?
– Да се отнасят с уважение и любов към нашата професия. Във футбола не можеш да си правиш каквото си поискаш. Трябва да си трудолюбив и да си отдаден на спорта.
– Как приемаш критиката и коментарите в интернет?
– Опитвам се да ги избягвам и да не чета. Ако попадна на тях бързо ги отмятам и продължавам.
– Как се подготвяш ментално преди мачовете?
– Гледам клипове на противниковите отбори и на футболистите, които ще бъдат срещу мен и си представям ситуациите, в които се справям добре срещу тях.
– Кой е най-добрия съвет, който си получавал?
– Да не обръщам внимание на хора, които никога не са заставали на вратата.
– Кой е най-добрият играч, срещу когото си се изправял?
– Срещу много съм се изправял. Имах възможността да хвана и силни футболисти от преди десетина години. Не мога да дам конкретно име.
– Какво те мотивира, за да продължиш да играеш?
– Мотивира ме любовта на децата, която виждам след мачовете. По-рано спомена за негативните коментари… Аз получавам и доста позитивни от малки фенове.
– Защо избра да бъдеш вратар?
– Започнах като полеви футболист. Имах по-голям братовчед от мен, който също тренираше футбол и вместо футболни обувки ми изпращаше вратарски ръкавици.
– Колко е лесно да смениш Черноморец с Нефтохимик?
– По това време Бургас беше футболен град и всеки отбор си имаше фенска маса. Самите фенове не приемаха много добре тези рокади от единия отбор в другия, но се радвам, че феновете на двата отбора ме обичат.
– Тежи ли лентата, бил си капитан на доста отбори?
– Не бих казал. Свикнал съм да нося отговорност. Бих казал, че вратарският пост е един от най-отговорните във футбола и никога не ми е пречило да бъда капитан.
– Кой е вратарят, на когото се възхищаваш?
– Икер Касияс. Харесвам испанската и италианската школа, която е агресивна.
– Правиш ли нещо специално, когато има дузпа срещу теб?
– Имам си мои начини да се опитам да разбера къде ще бие нападателя при дузпа, но ще си ги запазя за мен, за да не им подсказвам.
– Твърди се, че вратарите са малко луди. Така ли е?
– Мисля, че това твърдение за мен не важи. Не съм такъв. Аз съм обран и уравновесен вратар.
