-
Отвореният процес, наречен селекция, е в разгара си, а в Левски този път ситуацията е извънредна на извънредната. Тече нещо като ремонт на ремонта. На „Герена“ двупосочните действия минават под знака на преданост към идеята и синия цвят. Това не се е случвало никога. Който иска да остане, да е наясно, че ще играе почти без пари, а и тези, които са оферирани да облекат синия екип, да си калкулират в цялата авантюра неясното заплащане, което като максимум пак означава – почти без пари. Има и един, който декларира, че му се играе в Левски абсолютно на доброволни начала, без да бъде заплатен трудът му. Валери Божинов обаче е друг случай и на него ще обърнем внимание към края.
Съвпадението при единственото ново попълнение Старокин при оферираните и при самоофериралия се Божинов е, че са носили екипа на Левски и знаят за какво става въпрос като усещане и изживяване. Но пък при напускащите се открои един случай, който заслужава повече от няколко изречения внимание.
Станислав Костов предизвика лека полемика още при подписването на „Герена“. Вечният спор дали миналите през ЦСКА имат място в Левски, беше потушен с появата на няколко снимки от детството на Стаси със син екип, както и свидетелствата на близки на семейството, че цялата фамилия на Костов са чистокръвни левскари. Заслужава си човек да се замисли, че начинът, по който си тръгна той и още повече – думите, които изрече, са изключителна рядкост в съвременния футболен свят. Има един термин „наби се на очи“. Е, Станислав Костов вкара много голове за Левски и можеше да вкара още, но той така и не се наби на очи. Не, че го е искал, но той никога не бе позьор, а и играта му не бе атрактивна, пък и не си позволи флирт с публиката. Ей така, тихо, кротко, без фанфари, той стана голмайстор не само на сините, но и на първенството по-миналия сезон, а нито е вземал огромна заплата, нито е имал някакъв имидж на претенциозна и разглезена звезда.
Обаче забележете какво каза Станислав Костов. Откровението му, че след години ще казва – аз бях централен нападател на Левски, е впечатляващо. Колцина са тези футболисти в историята на синия клуб, които имат самочувствието, че на база на това, което са постигнали, ще кажат тези думи?! На „Герена“ минават всякакви Бабатундета от целия свят, както и български нападатели, но никой на тръгване, а и в момента, не си и помисля да се гордее с престоя си в Левски. Да речем Цветан Генков или пък Макриев, които бяха с пъти по-голяма залата от Костов, но какво – вкараха по няколко гола и си заминаха. Голов хищник като Гара Дембеле, пък е забравил, че е играл в Левски и със сигурност ще споменава, че е късал мрежите с екипа на сините, но пък едва ли в себе си вътрешно е горд, че е бил централен нападател на Левски. Нека не го сравняваме с най-големите имена на тази позиция в историята на сините, но Стаси Костов със сигурност има място в тази история. Към този момент той е последният истински централен нападател на Левски. И като гледаме, така ще е в близко бъдеще. Какво ли трябва да стане, колко ли вода трябва да изтече, за да видим при някой следващ трансферен прозорец напускащ футболист да каже такива трогателни думи. И още – Костов деликатно и дипломатично премълча причината да си тръгне. Не става дума за пари, но както се казва – треньорът на Левски, който и да е той, е институция и никой не може да има търкания с него. Но Станислав Костов е човек, на когото името бе скандирано неколкократно и също така ще бъде приветстван от публиката на Левски и като играч на друг отбор срещу сините и като обикновен или ВИП-гост в официалната трибуна.
За отбелязване е и завръщането на Орлин Старокин. И той като Костов е минал през ЦСКА, макар и да няма официален мач, но е израснал на „Армията“. А сега говори като човек, който до края на живота си ще бъде от Левски.
С оглед възрастта им, а именно – в разцвета на силите, е обяснимо забавянето на отговора на братята Цоневи. Тук вече става въпрос за пари. И за спокойствие, разбира се.
Като цяло футболистите на Левски трябва да са наясно, че техните компромиси относно заплащането няма да им спестят евентуални негативи от привържениците. Сиренето може да е и с пари, и без пари, но и търпението на публиката си има граници. Това неминуемо се отнася и за треньора, в случая Гошо Тодоров, както и за оперативното ръководство и собствениците. В никакъв случай не бива да се спекулира и злоупотребява с това кой какъв е бил и какъв левскар е. Както се казва, клубът е на всички, издържа се от всички и всеки има право на мнение. То не може – дарявайте, пък ако може, примирете се със състоянието на клуба и отбора и резултатите. Психологията е тънка материя и е хубаво приказките да бъдат премерени. В крайна сметка аудиторията усеща накъде духа вятърът и какво е съдържанието, не само обвивката. Затова и Станислав Костов ще го помнят, затова и Орлин Старокин ще бъде оценен.
На друго ниво са непрекъснатите плонжове на Валери Божинов, който се предлага през 3 дни и напомня колко е предан на идеята. Ако го искаха от „Герена“, със сигурност щяха да му намерят телефона. Даренията му са оценени подобаващо, но самопредлагането му вече е преигравка. Като си тръгна от „Герена“, поведението му бе на другия полюс. Има разлика, Костов запази добрия тон, а Божинката не спря да храни предишното треньорско ръководство. И изобщо прекаленото натякване за съпричастност, някак дразнят. Същото е и с Константин Папазов, който все още не е изчерпал арсенала си и методите си да влияе на левскарската общност като вдъхновител и обединител. Но с всеки изминал ден, все повече стават тези, които искат Тити да си натисне бутона „пауза“.
Завършваме с терминологията, споменахме за набиването на очи. В случая имаме друго – набиване на уши. Тоест, хората помнят кой, какво, как и при какви обстоятелства е казал. И Станислав Костов, и Божинката, и Старокин, и Тити Папазов. Както се казва, един ден всеки ще разправя на внуците си от какво е горд.
