Временният треньор на Левски умее да започва мачовете си на пресконференцията. Нека първо споменем, че така е много по-интересно за аудиторията. Да, един двубой не се играе само през 90-те минути на терена, а стартира по-рано, извън очертанията на игрището. По този начин запалянковците са част от процеса, не са изолирани и имат усещането, че клубът мисли за тях. Ако треньорът не дава редовни брифинги, работата е съвсем друга.
Това се засилва още повече, ако този, който не се среща с медиите, респективно с феновете, не се усмихва и дава вид на човек, казващ каквото и да било без никакво желание да говори. Гошо Тодоров спечели първия си мач от поредното си приключение като старши треньор на Левски още на пресконференцията преди срещата с Арда. И докато тогава случаят бе преди всичко психологически, за да се обърне палачинката и да се погледне на света с други очи, сега това нямаше как да бъде достатъчно.
Преди мача с ЦСКА-София говоренето трябваше да е от друго естество. Ако някой не следи футбола отблизо, би си помислил, че Гошо Тодоров го играе умряла лисица и се опитва да изкара напрежението от съблекалнята на „Герена“, а в същото време да джироса измамно самочувствие при съперника. Треньорът на сините, макар и не по правилата на сините идеи и ценности, даде предимство на опонента. Дори имаше и закачка с нападателя на червените, изтъквайки максимата, че добрият футболист си е добър, дори и да си позволява отклонения от приетите правила за личен живот. Както се казва, Балотели си е Балотели, ако ще всеки ден да е с различна жена и да си ляга в колкото часа си иска. В тази връзка – Али Соу е някакво много миниатюрно подобие на италианския ексцентрик. Обаче и този бе когато трябва и където трябва и направи каквото трябва. Дори очаквахме след мача Гошо Тодоров да припомни – ама аз казах ли ви за Али Соу и Слънчев бряг.
Въпросният Али Соу може би иска всяка седмица да играе срещу Левски и, общо взето, само този елемент от мача с ЦСКА-София дава насоки за назоваване на големите проблеми на сините не само за тези 90 минути.
Такава дантелена защита скоро Левски не е имал, този квартет е мехлем за всеки нападател на ЦСКА-София, особено за някой като Али Соу, който може и да е карък в завършващия удар, но пък има уникално чувство за пласиране и е комбинативен.
Да се спрем на така благодатната и гостоприемна защита на Левски. Цялостната картинка в клуба през последните години като че ли бе проектирана само в мача с ЦСКА-София.
Ако говорим за крайните защитници, трябва да се нахвърлим на школата и ако не да я закриваме, но да я разкъсаме. Дето се вика, една школа, ако не може да те захранва с бекове, за какво ти е. На този етап Иван Горанов и Ивайло Найденов категорично не стават за сериозен футбол. Левият защитник прави по един мач на два месеца, а това явно не бе срещу ЦСКА-София. Да му мислят селекционерите и следващите треньори, но трябва да се търси и десен бек, защото и Живко Миланов, ако не е изпята песен, то е на финалните акорди. Наско Сираков като част от приказката преди повече от десет години би трябвало най-добре да знае, че десет години са си десет години. С тези палави бекове, Левски няма как да гради нещо, да се развива и изобщо да прилича на сериозен отбор.
Централната двойка защитници вече са проблем от друго естество. Единият е необосновано скъп, а другият е изключително рисков и неориентиран. Холмар Ейолфсон като за 45 хиляди евро на месец няма право да гледа отблизо как Али Соу му скрива топката и му чупи кръста и също така няма право на такова побутване, че да направи дузпа от нищото. Исландският централен защитник би трябвало да остане в Левски, ако се съгласи да си намали заплатата на ниво 15 хиляди евро максимум. Тоест три пъти по-ниско. Ако не иска, да си търси щастието някъде на друго място. Това е положението.
Йоанис Каргас сигурно е някъде около 15 хиляди евро на месец, но за тези пари той трябва да е винаги един ход преди другите, а не обратното. Гръцкият защитник е майстор на това да бъде винаги с половин секунда и половин метър по-назад от огневата точка. Ако искаш да бъдеш сигурен, че Каргас ще бъде невнимателен, кажи му да внимава и си сигурен, че той няма да внимава и ще си изпусне човека. Иначе не отричаме, че Каргас има някои качества на бранител, който има афинитет и към фаза атака, но това е много, много малко за централен защитник на Левски. Елин Топузаков, ако предния ден бе тренирал с Левски, щеше да изиграе мача с ЦСКА-София по-добре от Каргас.
Относно атаката – в предходния сблъсък с ЦСКА-София (0:0) сините стартираха без чист нападател в стартовата си единайсеторка. Сега Гошо Тодоров се хвърли смело с цели двама. Ако, разбира се, можем да си позволим лукса да наричаме Дени Алар нападател. Австриецът е атакуващ футболист, но на нападателите работата им е да шутират към вратата и евентуално да вкарат. А Алар при първия отворил му се шанс, направи всичко, което не е присъщо на един нападател. Надроби топката, пък я прибра, пък замахна, пък се огледа, през това време всички магазини вече бяха затворили и той я подаде някъде наблизо. Не става така. Левски и в нападение има липси, но срещу ЦСКА-София се видяха отчетливо най-вече тези в отбрана. А утре срещу Локо Пловдив ще трябват здрава защита и силно нападение. Но нека чуем първо Гошо Тодоров какво ще каже преди мача, за да знаем какво да очакваме.
