Велислав Боев е роден ме 19 декември 2003 г. във Варна. Талантливият бранител израства в школата на местния Спартак, но има закалка и в академиите на Ботев Пловдив и Лудогорец. Завръща се на „Коритото“ през сезон 2019/20 и дебютира за „соколите“ едва на 15 години, 11 месеца и 10 дни, при домакинството на бургаския Нефтохимик. Впоследствие със спартаклии влиза в Първа лига и записва дебют в елита на 11 юли 2022 г. – срещу столичния Славия (0:1). Напуска родния Спартак през декември същата година, но след шест месеца без клуб се завръща отново на „Коритото“, за да помогне за още една промоция на „соколите“ към елита през 2023/24. През лятото на миналата година Боев пристигна в Габрово от Добруджа и в първия си сезон за Янтра записа 31 мача, един гол и три асистенции във Втора лига. Особено запомнящо се бе попадението му при домакинското реми 1:1 срещу Фратрия вкъщи – директно от свободен удар с фалцов шут, близо до тъч линията. Левият бек на „ковачите“ говори в навечерието на баража за Първа лига срещу Септември в София днес. Ето какво сподели той в интервю за „Мач Телеграф“.
– Вили, здравей! Около 24 часа преди решителния мач срещу Септември (Сф) какво е настроението в лагера на Янтра? Усещате ли вече тръпката от баража?
– Здравейте. Всички сме положително настроени за мача в София. Всеки от нас е устремен към едно-единствено нещо – победата!
– Доколко преодолим отбор е Септември? Вече доста години тим от Втора лига не е успявал да надделее над елитния опонент.
– Наистина статистиката показва, че предишните години отборът от „Б“ група не успява да спечели промоция, но в този случаи силите са изравнени. Напрежението би трябвало да е в тях. Но ще видим какво ще се получи на терена. Дай Боже, Господ да е с нас и да победим!
– Успяхте ли отпразнувате второто място след мача с Беласица? Радостта при вас се видя още на терена на стадион „Христо Ботев“.
– Да, разбира се. Отпразнувахме, но само след мача. Всички знаем, че ни очаква тежък двубой и че ще е битка в четвъртък. Борихме се цял сезон за едно нещо, а именно промоцията. Направихме крачката до финала, сега трябва да го спечелим.
– Какво мислиш за Септември като съперник и наказанията на няколко тежки основни футболисти увеличават ли шансовете на Янтра за победа?
– Имат си своите силни, но и слаби страни. Както казахте, имат кадрови проблеми с липсващи играчи – Галин Иванов няма да играе, Янко Георгиев няма да пази на вратата, Боби Томовски (б.а. – син на Александър Томаш и бивш играч на Янтра) също ще липсва. Те са важни футболисти и в развоя на мача би оказало някакво влияние.
– Очаквахте ли точно столичани да бъдат вашият противник и гледахте ли под лупа мачовете им последния месец?
– Не, не беше ясно дали Спартак (Варна), дали Берое… Дали и ние ще се справим с тежестта, която имахме през целия сезон да запазим второто място. Абсолютно нищо не сме следили, гледахме само себе си и да постигнем своята цел.
– Ти си юноша на Спартак (Варна) – с какви емоции прие оставането на „соколите“ в елита и факта, че няма да ти се наложи да играеш бараж срещу родния си клуб?
– Гледайки развоя на събитията, Спартак се спаси чак в последния кръг и ми падна камък от сърцето. Щеше да ми бъде тежко да се изправя срещу тях, признавам си. Но аз съм професионалист и ако се наложи, бих играл срещу тях.
– Ти си от една година в Янтра. Как отборът достигна този път баража, след като предишните два сезона беше близо и докосваше елита, но все нещо не достигаше?
– Най-вече колективът. Мъжеството на тези момчета, които сме в съблекалнята. Знаем ясно какво трябва да правим, слушаме треньорския щаб и ръководството. И с труд и постоянство най-вече, защото мисля, че бяхме доста постоянни през целия сезон.
Къде беше най-трудно през сезона? Стартът беше по-колеблив с три поредни равенства, но сякаш победата над Етър във Велико Търново ви даде тласък нагоре…
– Честно казано, през целил сезон беше трудно, не мога да отлича даден момент. Ние не сме отбор, който може с полуусилия да побеждава противниците във Втора лига. Винаги трябва да сме на 1000%, за да печелим. Вярно е, че в Търново завоювахме тежка победа, но тя е най-важната през годината. Не започнахме толкова уверено и сигурно, но с времето се стиковахме. Бяхме нов отбор, нови момчета и влакът тръгна.
– Как се работи с опитен треньор като Емануил Луканов?
– Емо Луканов е изключителен специалист, разбира си от работата. Помощниците и щабът също му помагат и нашата задача е да ги слушаме и да прилагаме казаното от тях на терена.
– Сред помощниците е и доскорошният полузащитник Даниел Гаджев. Помага ли ви неговата футболна страст, но вече край терена?
– Разбира се, той ни помага изключително много. Особено при мотивацията се усеща силно неговото присъствие.
– В битката за първото място нямаше голяма конкуренция. С какво Дунав доминираше така осезаемо над останалите?
– С оглед резултатите им най-вече от първия полусезон, първото им място е заслужено. Още от мача им с Фратрия се реши битката за върха. За второто място беше намесен и Вихрен (Сандански) и беше доста оспорвано накрая. Реално, ако ние не бяхме спечелили мача в София (б.а. – срещу ЦСКА II) и после още една тежка стъпка в Русе, нямаше да имаме шанс да сме втори.
– В Габрово излезе една шега, че Янтра постига „италиански победи“, така ли е наистина?
– Ами, нашето желание по принцип не беше за „италиански победи“. Има и предишни примери, Монтана по-предната година печелеха много с 1:0. Бих казал, че този сезон показахме солидна защита и ефективно нападение.
– Може би опитът на треньора Луканов на Апенините също е допринесъл за тези шеги. Усеща ли се неговият „италиански“ почерк?
– Да, така е. Той има една приказка, която обича да използва – „Нападаме, защитавайки се“.
– Имаш три промоции зад гърба си, трикратен първенец на Втора лига си, но сега ще трябва да играеш бараж за влизането в елита. Как усещаш разликата?
– Това реално е финал! Излизаме и показваме най-доброто от себе си, като на финал. Решаващи ще са себераздаването, мотивацията. Битка докрай и отборът, който е подготвен по-добре тактически, ще победи.
– А като млад футболист доколко те кали фактът, че през последните две години не оставаше в отбора, с който влизаше в елита?
– Реално след първата промоция със Спартак (Вн) първия полусезон си го изиграх. Просто после имаше значими промени в треньорския щаб и дойде треньор, който имаше афинитет към чуждестранни футболисти и не разчиташе на български играчи. Но там го разбирам – той имаше за задача да спаси отбора в елита и не го упреквам. Всеки си има своите методи. Колкото до Добруджа, моя беше преценката да си тръгна от клуба.
– Какво би казал на привържениците на Янтра преди баража?
– Надявам се да дойдат повече фенове от Габрово и да ни подкрепят. Ще бъде хубав празник за тях, а ние ще дадем най-доброто от себе си, за да ги зарадваме.
– Има ли я „футболната мая“ в Габрово, какво усети за една година в града?
– Със сигурност има футболни фенове. И колкото и да са малобройни понякога, те са верни. Но с нашите успехи бих ги апелирал да идват всеки мач и да стават все по-многобройни.
– И за финал – колко много са 33 години чакане за отбор като Янтра да се завърне в елита?
– Много са! С Добруджа се завърнахме след около 20-годишно чакане. Но това е много голям период. Мисля, че градът трябва да се събуди и да осъзнае, че ние сме на крачка от нещо наистина голямо, което не се е случвало от 33 години.
