Великият Мат Бъзби и неговите бебета

0
mat buzbi

На 2 ноември 1929 г. едно 20-годишно момче прави своя дебют като професионален футболист.

Едно 20-годишно момче, играещо като ляв атакуващ халф, дебютира за Манчестър… Сити.

Това момче е сър Мат Бъзби… мениджърът, който впоследствие издига градския съперник Юнайтед до нови висини – пет титли от старата Първа дивизия, две ФА купи и триумф на европейската сцена. Безспорно една от най-значимите фигури в историята на „червените дяволи“.

Момчето, което се превърна в един от най-великите мениджъри в историята на английския футбол, е родено в Шотландия в селцето Орбистън, област Ланкашър, на 26-ти май 1909 г.

Мат Бъзби стартира кариерата си като професионален футболист в синята част на Манчестър и едва 17-годишен през 1928 г. подписва първия си професионален договор. Контрактът му е на стойност 20 паунда на месец и включва клауза, която му позволява да го разтрогне след една година, ако реши да замине за САЩ, където майка му е емигрант по това време. Въпреки че не получава шанс за изява през първата си година, Мат решава да остане в Сити и през втората си година в клуба дебютира срещу Мидълзбро. „Гражданите“ печелят с 3:1.

Сър Мат Бъзби като играч на Манчестър Сити 
Бъзби остава в Манчестър Сити цели 8 сезона, в които записва 229 мача и 11 попадения, а през 1934 г. печели ФА къп. През март 1936 г. Мат Бъзби е трансфериран в Ливърпул за сумата от 8000 паунда. При „мърсисайдци“ Бъзби изкарва четири сезона, преди първенството да бъде спряно заради Втората световна война.

Сър Мат Бъзби като играч на Ливърпул

По време на войната Мат Бъзби прави първите си стъпки в мениджърската професия, тренирайки отбор в армията. След края на войната Бъзби решава да се завърне в Ливърпул като помощник треньор, но в последния момент се разколебава и приема далеч по-примамливата оферта на Юнайтед да бъде мениджър на тима.

Мат Бъзби подписва договор с „червените дяволи“ на 29-ти февруари 1945 г., но поема длъжността едва след като е демобилизиран официално от армията през октомври същата година. Бъзби обаче заварва клуб с разрушен от бомбардировки стадион и дългове от 15 000 паунда.

Първият човек, който Мат привлича, е Джими Мърфи, неговият страхотен асистент мениджър, който служи на клуба до 1971 г. Заедно те създават първия велик следвоенен отбор на Юнайтед, който включва имената на дефанзивните играчи Джони Кери, Джон Астън и Алънби Чилтън и атакуващите Чарли Митън, Джак Роули и Стан Пиърсън.

През 1948 г. мениджърът постига първия си сериозен успех, „червените дяволи“ печелят Купата на Англия, побеждавайки Блекпул на финала с 4:2.

Следват четири неуспешни опита за печелене на титлата, когато през 1952 г. момчетата на Бъзби най-накрая връщат титлата на „Олд Трафорд“. И тогава обаче не всичко е безоблачно, веднага изниква един проблем… съставът вече е започнал леко да застарява.

Мнозина очакват Бъзби да започне да харчи големи суми за трансфери, за да замени играчите си с по-млади. Мениджърът обаче взема друго решение. Той проявява оригиналност и смелост, избирайки да рискува и да тръгне по различен път. Ход, който втрещява мнозина футболни специалисти и почитатели на най-великата игра.

В днешно време е повече от нормално, дори наложително, да се дава път на младите, но мнозина по-възрастни почитатели на играта, особено на Острова, ще ви кажат, че днешният футбол няма нищо общо с онази сурова игра за истински мъже от времената на тяхната младост.

Истина е, че по онова време нравите на терена са били меко казано по-различни, думата по-скоро е дивашки. Съдиите предпочитали да свирят нарушения, само при смъртни случаи, в кръга на шегата разбира се. Но е факт, че играта е била доста по-свободна и твърда.

Преди да започнат да играят редовно по-талантливите футболисти имали десетина минути на разположение, за да си извоюват това право. Казано по друг начин, от първия сигнал започват да хвърчат балтиите. Който оцелее – нека играе, стига да му стиска. В подобна атмосфера идеята на Бъзби да създаде отбор от млади футболисти граничи с лудост.

Бъзби обаче е на друго мнение. Главният съгледвач на клуба Джо Армстронг започва да кръстосва Великобритания в търсене на таланти. В Североизточна Англия той и помощниците му откриват 15-годишния Боби Чарлтън. От Западната част на Средна Англия пристига ученикът Дънкан Едуардс. А през лятото на 1961 г. мениджърът получава телеграма от Белфаст. „Струва ми се, че ти намерих истински гений“, пише северноирландският скаут Боб Бишъп. Скоро в Юнайтед се озовава някой си… Джордж Бест.

Сър Мат Бъзби и Джордж Бест 
Съвсем скоро подмладеният отбор печели и първите си отличия – две титли в Англия (1956 и 1957) и достига финал за Купата на Англия през 1957 г. Това е и периодът, в който за първи път се появява прякорът „Бебетата на Бъзби“. Така стартира неговата приказка начело на Юнайтед.
Под ръководството на шотландеца Юнайтед се превръща в един от най-силните отбори в Англия за всички времена.

Философията на мениджъра е проста: Хората, които работят здраво през седмица, заслужават да отидат на мач на Манчестър Юнайтед, където да се забавляват от играта на своите любимци.
Бебетата на Бъзби се превръщат в един от най-атрактивните и вълнуващи отбори по онова време. Отбор, който освен, че забавлява публиката, също така печели своите мачове с лекота. Отбор, който започва да се цели високо.

Но всичко се обърква през 1958 г. На 6-ти февруари самолетът, с който отборът се прибира от европейския си мач срещу Цървена Звезда спира принудително в Мюнхен.

Настроението в двумоторния „Елизабетън“ е отлично заради 3:3 в Белград. Пътят към полуфинала е открит. Футболистите се заканват на следващия съперник Реал Мадрид, а Мат Бъзби и приятелят му журналист Франк Тейлър отварят бутилка шампанско. Самолетът набира скорост и се отлепва от заледената писта. Тогава пилотът Кей Реймънд изкрещява: „Господи, няма да излетим…“ Самолетът се удря челно в намираща се наблизо сграда. Избухват пламъци. Стоновете на ранените, опитващи се да излязат от машината, пълзейки по труповете на загиналите, огласят тишината. След 54 кошмарни секунди Бебетата на Мат вече ги няма.

Разбитият в Мюнхен самолет 
Трагедията е огромна – загиват 22-ма пасажери, включително девет от Бебетата на Бъзби – Джоф Бент, Роджър Бърн, Еди Коулман, Дънкан Едуърдс, който е смятан за следващата голяма звезда на английския футбол, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Били Уелън. Загиват и трима души от щаба на мениджъра – секретарят Уолтър Крикмър и треньорите Том Къри и Бърт Уейли.

Бъзби оцелява като по истинско чудо, налагало се дори на два пъти да викат в болницата свещеник, който да чете молитви над безжизненото му тяло. Шотландецът се възстановява и се завръща в Манчестър 71 дни след катастрофата.

След като поема отново мениджърския си пост през август 1958 г., Бъзби решава да привлече няколко големи имена към младежите от родната школа. В края на 50-те и началото на 60-те към клуба се присъединяват Албърт Куиксол, Ноел Кантуел, Денис Лоу и Пат Крерънд. Тази група футболисти помага много за достигането до финал за ФА Къп през 1963 г., където Юнайтед побеждава Лестър Сити с 3:1, спечелвайки първият трофей за клуба след трагедията в Мюнхен.
Следват титли в Англия през 1965 г. и 1967 г., което дава шанс на Бъзби да покори и Европа. През сезон 1965/66 те достигат до полуфиналите, също както през 1956/57 и 57/58. През сезон 1967/68 обаче те си извоюват правото да играят първи финал в Европа, в който последното препятствие на „Уембли“, е португалският шампион Бенфика.

Европейската купа на Юнайтед 
В една велика и емоционална вечер Юнайтед триумфира с 4:1 след продължения, за да спечели купата в чест на своя треньор. Идеален момент да се почете паметта на загиналите и ранените в Мюнхен преди 10 години. Един невероятен завършек на успешната му мениджърска кариера в Манчестър Юнайтед.

Бъзби се оттегля в края на сезон 1968/69, но остава в клуба на длъжност главен селекционер, докато неговото място се заема от Уилф МакГинес. Тази нова конфигурация обаче трае по-малко от година – на 28-ми декември 1970г. Мат е поканен от Борда на Директорите да заеме стария си пост и той замества МакГинес до края сезона.

Многоуважавана фигура през цялата си кариера, Мат Бъзби е награден с кралски орден през 1958 г., а през 1967 г. става 66-тия почетен гражданин на Манчестър. През 1968 г. е избран за Мениджър на Годината, а след европейския триумф на Юнайтед е награден и с рицарската титла от Кралския двор.

През 1972 г. получава специален орден от Папата носещ името на „Св. Грегори” и орден за особени заслуги към Британската Империя. Става президент на Манчестър Юнайтед през 1980 г., а през 1982 г. е избран доживот на длъжността вицепрезидент на Футболната Лига.
Сър Мат Бъзби почива на 20-ти януари 1994 г. в болница „Александра” в гр. Чийдъл след боледуване от рак. На погребението му, седмица по-късно, улиците на Манчестър се изпълват от десетки хиляди хора, които изпращат траурния кортеж по пътя му от Чорлтън до „Олд Трафорд“, а след това до южното гробище на Манчестър.

В този ден от цял свят пристигат цветя и телеграми в знак на уважение към сър Мат, а фенове на най-различни отбори изпращат множество венци, фланелки, шалчета и снимки, с които се образува огромен мемориален мини паметник.

На 27 март 1996 г. пред „Олд Трафорд“ официално е открита бронзова статуя на сър Мат Бъзби, която увековечава човека емблема на Манчестър Юнайтед. Човекът, който постави основите на този велик отбор.

 

БЛИЦ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете Вашия коментар тук
Моля, въведете името си тук

Enter Captcha Here : *

Reload Image