Големите отбори и треньори моделират много често играта си така, че да бъде подчинена на определена тенденция, засягаща не толкова схемата, колкото интензитета и динамиката. От началото на сезона прави впечатление, че треньорът на Лудогорец Анте Шимунджа залага на следната характеристика на тима си – да форсира представянето през едното от двете полувремена, а в другото отборът му да играе лежерно. Тази тенденция е особено валидна за мачовете от евротурнирите. „Орлите“ направиха изключително представление през първото полувреме на мача с Жалгирис, като това 1:0 бе малко чудо по оцеляване от страна на литовците. Лудогорец можеше да води спокойно с петица, но греди, пропуски на Десподов и Игор, избивания от голлинията стана причина за минималната разлика. През второто полувреме разградчани изглеждаха така, все едно някой им е дръпнал ръчната.
Второто полувреме на реванша с Динамо Загреб пък бе определено от хърватските медии като едно от най-унизителните в историята на балканския гранд. След слабото първо полувреме на „орлите“ и изоставане от 0:3, дойде и попадението на Десподов за 1:3. През второто полувреме, дори и с човек по-малко, а после и с двама, Лудогорец вкара съперника в същинска центрофуга и навакса още един гол изоставане чрез Десподов. Третият червен картон обаче изтощи сякаш безкрайната батерия на „орлите“. Едно от най-силните си полувремена в турнирите Лудогорец изигра по време на първия сблъсък с Динамо. Вторите 45 минути на „орлите“ бяха фантастична и сякаш някаква зла магия попречи на разградчани да стигнат дори до обрат с резултат, като вместо това срещата завърши със загуба от 1:2.
Топполувреме изиграха разградчани преди почивката срещу Шамрок. Лудогорец разнебити коравия съперник, но поведе само с 2:0, като след слабо второ полувреме, добре че дойде малко късметлийският гол на Игор в последната минута, за да подсигури комфортния аванс.
В Първа лига подобно поведение Лудогорец показа единствено срещу Локо Пловдив, като силно представящият се тим на пловдивчави бе сломен след почивката с 2:0 след нулево първо полувреме.
Очевидно Шимунджа се опитва с различната динамика да изненада съперника, като редуването на силни втори и първи полувремена е част от чара на успеха на този подход. Съперниците определено не изглеждаха подготвени за подобни действия, а освен това словенският специалист явно си дава сметка, че физически отборът му не може да издържи на такава енергичност и предпочита са я практикува само в рамките на 45 минути./ „Мач Телеграф“
