Външният дълг на Левски

0
-
-

В първия мач за годината сините не очароваха, а някои единици направо разочароваха. Някъде между тези две категории са така наречените външни хора. Проблемът не е инцидентен, лампата на тези два поста свети отдавна, а светлинният сигнал периодично отслабва. Вън от съмнение е, че изявите на Паулиньо и Станислав Иванов притесняват треньорския щаб на Левски, но както се казва в случая – това са ни хората и няма изгледи в скоро време да се намерят по-добри, което респективно означава и по-скъпи. С оглед очертаващата се невъзможност в близко бъдеще Петър Хубчев да може да си избира други фигури за атаката по фланговете, ще трябва да се оправя с тези.

По-голяма е безизходицата вляво, където на практика конкуренцията е сведена до двама – Паулиньо, когато му върви, и обичайния лежерен Паулиньо. Първият Паулиньо го виждаме за по едно полувреме на месец. Тоест, от общо осем полувремена той може да направи нещо запомнящо се и решаващо само в едно от тях. Това означава да му минат трите опита да преодолее прекия си съперник, след това да влезе в комбинация със съотборник или да центрира прилично, или да излезе на стрелкова позиция и да шутира в очертанията на вратата. А да не забравяме и движението без топка, като особено това се отнася за ангажиментите му във фаза защита. Ако някой си спомня Паулиньо да се справя със задълженията си в повече от едно полувреме на месец, нека да каже.

В останалите седем полувремена месечно другият, обичайният Паулиньо, е един от тези, които най-често могат да ти скъсат нервите. Ако му мине финтът, пасът след това ще е криминален, защото никой няма да бъде сигурен какво е искал да направи бразилецът. Ако пък реши да стреля, както стана в събота срещу ЦСКА-София през първото полувреме, гол се зачита, ако вратата е за ръгби. Огромна част от неточните удари на Паулиньо по правило са над вратата, рядко встрани. Да, ще кажете, той ако можеше да прави повече пробиви, повече финтове на скорост и повече да вкарва, изобщо нямаше да е в Левски. А това, че агентите му натовариха клуба финансово по всички дебели параграфи, е друга тема и касае предишното „страхотно и прозрачно“ ръководство начело с финия и изискан Спас Русев.

Отляво на този етап единствената алтернатива, ако изобщо може да се използва тази дума, е Здравко Димитров. На подготовката в Турция привлеченият от Септември атакуващ футболист направи няколко интересни минути на левия фланг и като че ли той ще отиде там, ако Паулиньо е наказан или контузен.

На другия фланг имаме футболист, който на този етап изглежда като футболист, който се движи по кривата надолу, след като през есента достигна пиковия си момент. Станислав Иванов трябва тепърва сериозно да бъде учен на тактически тънкости. Иначе бързината и остротата си ги има, но има нужда от още и още, всеки ден повече и повече. Точността на удара не я коментираме, това или го имаш, или го нямаш. Но виж, за самочувствието пред гола има мегдан за подобрение. Често Стаси губи части от секундата в колебание дали да стреля, или да подаде, а в сериозния футбол сериозните отбори разчитат на нападатели, които не губят тази част от секундата във вземането на решение. Забавиш ли се, или са те вдигнали във въздуха, или са те затворили и от там – отиде конят у реката.

Полезно за развитието на Станислав Иванов ще бъде редуването му поне в следващия месец с Насиру Мохамед. Последният даде не само искрици, а огън надежда по време на последния подготвителен период. Изглеждаше като човек, който не само най-после е разбрал какво се иска от него, но и има потенциал да покаже, че наистина си струва парите и надеждите. Ако Мохамед продължи без капчица развитие, още отсега трябва да се правят постъпки за разтрогване да договора му. Както се казва – майната им на 300 хиляди евро трансфер, важното е да се освободят 20 хиляди евро на месец заплата. Но без конкуренция, без да усеща как някой му диша във врата, Станислав Иванов трудно ще върне нивото си от есента на миналата година. Здравко Димитров явно не го броят много, а Диян Лозев е по-скоро бъдещ десен бек, отколкото дясно крило.

Общо взето, външните халфове на сините са длъжници не само от последния мач с ЦСКА-София. Много рядко и двамата са на топниво в един мач, от което страда играта на сините в офанзивен план.