Българо-португалски сериал в три епизода преди 60 години изпраща националния ни тим сред 16-те най-добри на континента във второто издание на европейския шампионат, играещ се тогава по системата на директните елиминации. Първите два завършват с разменени победи с по 3:1, което налага трети на неутрален терен – в Рим на 23 януари 1963 г.
Допълнителният мач е предсказан от пророчицата Ванга. „Петричката врачка“, както властта пренебрежително я нарича във времената на соца, приема футболистите, които са на лагер с А отбора в южния град преди реванша в Лисабон.
„Каза, че отиваме в една страна, която е до море – свидетелства бранителят Иван Вуцов. – Ще ходите още веднъж да се биете с тези хора, предупреди ни тя. Каза, че вижда една мрежа и пред нея стои един човек с фуражка – Жоро Найденов наистина беше военен. Този човек нямало да се представи много добре. Имаме едно малко момче, русо (б.а. – Христо Илиев), да го гледаме, да го вардим, то ще ни донесе успех. Ванга каза, че те имат едно черно зверче (б.а. – Еузебио), от което трябва много да се пазим.“
Дали всеки житейски сценарий е написан предварително някъде там горе, не се наемам да твърдя, но в Лисабон, близо до океана, силната португалска вихрушка яростно ни брули, докато домакините са на път да ни отвеят от пътя си, водейки с 3:0, преди в 84-ата минута русичкото момче с прякор Патрата да изравни напълно везните в спора с гола си за 3:1.
По онова време в А отбора духа нов вятър. Завършила е една ера – ако бронзовите олимпийски медали през 1956 г. са извоювани от единайсеторка, включваща 10 играчи на тогавашния хегемон ЦДНА, през зимата на 1963-та вече съвсем не е така. Страстно вечно дерби в края на 1962 г. изважда, макар и временно, от националния „човека с фуражката“, капитана Георги Найденов, както и Иван Колев. „Вратарят на републиката“ и Балканския Копа излизат от кожата си и блъскат съдията на двубоя с Левски и затова са наказани дисциплинарно.
Така срещу португалците в Рим излиза само един играч на армейците – Никола Ковачев. Тулата, както го наричат, е капитан, но също не е вече безспорен. „Не блестеше с играта си, изглеждаше тежичък“, си спомня след години прочутият унгарски специалист Бела Волентик, привлечен първоначално като консултант в националния ни тим преди решителния трети мач с португалците, който води маджарите на световното първенство в Чили месеци по-рано. Но и добавя за него: „Беше обаче полезен за отбора, допринасяше за разбирателството между футболистите. Толерантен, уважаваха го всички“.
За разлика от пристигналия малко по-късно у нас Рудолф Витлачил, също треньорско светило от световен калибър, но непридаващ особено значение на тактиката, унгарецът изпипва всеки детайл от играта. И измисля капан как да бъде неутрализиран двуметровият централен нападател на съперника Жозе Аугусто Торес, който прави своя дебют за Португалия. За него няма да отговаря номинален централен бранител с висок ръст, а типичният офанзивен халф Ковачев, който е с цяла глава по-нисък. Тулата естествено губи дуелите на втория етаж с тарана на Бенфика, но след това го подхваща Иван Димитров, който реже пътищата за комуникация на Торес с неговите съотборници и… нишката в играта на португалците се къса. А единоборствата Ковачев – Торес все повече се ожесточават. „Аз скачам с глава да му цепя темето, той назад ме кюска – разказва картинно българинът. – Още през първото полувреме ми пукна веждата и целият станах в кръв.“ До края на двубоя белият му екип става ален – гледка, каквато не можеш да видиш днес по терените във времената на стерилен футбол.
Кръв и битка. Близо до Колизеума, видял епични гладиаторски дуели, чисто футболните достойнства отстъпват назад. За наша радост звездата на съперника, „зверчето“ Еузебио, не играе в този мач, но голямата ни надежда за голове – Георги Аспарухов, е фигурант през първото полувреме. Това налага капитанът Ковачев да го „грабне“ на почивката още в тунела, водещ към съблекалните на „Олимпико“: „Защо не играеш, бе? Нов човек си в отбора, а не се бориш…“
Конското на Тулата явно има ефект и през втората част малцината зрители в сухия римски студ виждат другото лице на Гунди. В единайсеторката ни изненадващо преобладават столичните локомотивци – цели четирима. Именно един от тях става асистент за безценното попадение, което ни праща на осминафиналите на европейското първенство срещу Франция. Малко преди края на редовното време десният бек Васил Методиев-Шпайдела пробива по фланга и доставя качествено центриране за централния ни нападател. Аспарухов овладява високата топка вместо с глава – с гърди, и я праща в мрежата – 1:0. Класическо изпълнение.
След края Волентик отдава дължимото на мъжеството на Никола Ковачев и прави любопитно изказване – русичкото момче Христо Илиев играло далеч по-добре през втората част, защото до почивката успяло да свали излишните 2 кг от теглото си. От унгарски думите му превежда млад специалист, прикрепен към отбора – Христо Младенов, завършил висшето си футболно образование в Будапеща. През 1974 г. именно той ще предвожда националите ни на световното в Германия, броени месеци след като Патрата загива трагично в автомобилна катастрофа.
Любомир Серафимов/ „Тема спорт“
