Подновяването на първенството чука на вратата, а единственото, което е сигурно до момента, е, че в ЦСКА-София няма нови попълнения. От първата тренировка на отбора за 2019 година минаха почти 40 дни. Вярно е, че за този период много неща се промениха – треньорска рокада (Ел Маестро с Любо Пенев), продажба на звездата (Кирил Десподов), раздяла с най-опитния (Станислав Манолев), но това не би трябвало да смути работата на отделните звена в клуба. Помним, че на първото занимание изпълнителният директор на клуба Пламен Марков гарантира, че ЦСКА-София има готовност при продажба на Десподов да реагира веднага и да вземе негов заместник. Само че крилото вече записа първите си минути за Каляри в Серия А, а при „червените“ няма играч с неговата бързина и острота. Очевидно е, че селекцията закъснява, което е притеснително. Съветникът Люпко Петрович неотдавна спомена, че отборът има достатъчно добри футболисти и титлата може да се гони и без нови.
Но това мнение не се споделя и от новия треньор Любослав Пенев. Ако приемем, че точно той ще има решаващата дума за новите, то може би и той вече е притеснен, тъй като гостуването на Черно море е утре, а дербито с Левски – след 8 дни.
Междувременно има и междинен мач с Ботев (Враца), който също няма да бъде песен, или поне не с формата, показана в последната контрола с Етър. Единственото обяснение е, че бавенето може би се определя от грешките през миналата зима. Тогава Роланд Алберг подписа още през ноември и потренира с отбора преди зимната пауза. Жеферсон дойде съвсем навреме, Едвин Джеси и Хеан Карлос Бланко пристигнаха към края на периода, но в съвсем разумни граници. От всички тези футболисти, единствено Джеси показа добро ниво, но дори и за него не може да се каже, че е решаващ футболист на „Армията“.
Недоразуменията доведоха дотам, че през лятото се действаше също много предпазливо, пипаше се с ръкавици. Може би обаче се забравя удобно, че цялото участие в Лига Европа бе поставено на карта, защото ЦСКА-София нямаше нападател за тези мачове. Фернандо Каранга бе продаден, нов таран не бе привлечен, а за първия двубой с Рига ФК се контузи и Кирил Десподов. Истина е, че в тези мачове съдбата целуна „червените“ и въпреки че бяха без съмнение по-класният отбор, не го показаха на терена и имаха късмет при лотарията на дузпите. Без елиминирането на латвийците, нямаше да дойдат нито мачовете с Адмира Вакер (в които блесна Мауридес и след това почти се стигна до негов трансфер в Рапид Виена), нито тези с Копенхаген, които бяха наблюдавани от много мениджъри.
Вярно е, че след Мауридес дойдоха Евандро и Али Coy, но също така е факт, че от тримата само първият имаше по-сериозен принос за успехите на тима. Евандро се сблъска със сериозни проблеми заради квотата на играчи извън ЕС и качествата му все още са загадка. Coy пък застъпи твърде късно, на моменти показа много интересни неща, но имаше контузии и колебания, които го държаха извън състава.
Проблемът от лятото се мултиплицира сега. Повече от сигурно е, че в ЦСКА-София ще има нови попълнения. Не само заради мисиите на Стойчо Стоилов в Бразилия и на Люпко Петрович в Португалия. Клубът явно търси силни футболисти на ключови постове, но не иска да поема излишни рискове с прибързаното им привличане. Тук обаче се появява и другият риск. Играчи, които ще дойдат след старта на първенството, ще имат нужда от адаптация. Особено, ако става дума за южноамериканци, които за първи път стъпват в Европа. Първенството ще приключи, докато те влязат в час. На подобни футболисти може да им търсим реално кусури едва следващото първенство, но настоящото отдавна ще бъде затворено, а те няма да са допринесли с нищо.
Тактиката „седем пъти мери, едип пъти режи“ не е най-подходящата за голям клуб като ЦСКА-София. Ясно е, че селекцията е постоянно отворен процес, но ако клубът продава всеки трансферен прозорец най-добрите си играчи, логично е да се очаква да взима и техни заместници. Досега равностойни смени на Антон Недялков и Фернандо Каранга не са дошли, може би внимателният подбор при Кирил Десподов ще даде резултат. Докато чакаме обаче, не може да не се отбележи, че на „Армията“ много неща закъсняват. А при това положение е съвсем нормално да закъсняват и трофеите, които са толкова чакани от всички.
Христо Бонински/ „Меридиан мач“
