Ако Анте Шимунджа още не го е разбрал, днес отново ще се срещне с основната заплаха за мястото му като треньор на Лудогорец. Първо, Левски като отбор е определян от специалистите като най-сериозния конкурент на орлите за първото място. И второ, Станимир Стоилов като треньор винаги, малко или много, по един или друг повод, винаги ще бъде спряган като треньор на Лудогорец някъде напред във времето.
Наставникът на шампионите няма как да не е разбрал и друго – в Лудогорец наставници са, общо взето, като онзи майтапчийски слоган на феновете на Пирин Благоевград – КЕШ или нищо. А в Разград, изън кръга на майтапа, треньорите вече са с крак и половина извън клуба и града от момента, в който изгубят плейофа за влизане в Шампионска лига или пък отпаднат по-рано от надпреварата. Шимунджа е наясно с всичко това, но си играе някаква своя игра на нерви. Поставя отлични оценки на играчите си, при все че за шефовете отлично е само когато Лудогорец е в групите на най-комерсиалния турнир. Това, че скъпият отбор от Разград трепери до последно срещу Жалгирис и после бие Черно море само с един гол разлика, изобщо не е повод за поставяне на най-високата оценка. Но сигурно в клуба си отправят скрити послания и умеят да четат между редовете тяхната си стилистика.
Шимунджа със сигурност умее да се усмихва, но това го прави вероятно само у дома или когато е на кино при излъчване на някоя хитова комедия. Словенецът дава вид на човек, който е изключително сериозен, но може би това е търсен профил. Дамбраускас и той, въпреки детската физиономия, я поддържаше в леденостуден вид. Преди него и Павел Върба не се усмихваше, онзи чичко Аутуори и той, а Бруно Рибейро си беше рицар на печалния образ. Та в тази връзка Лудогорец може би е време да потърси някой „по-така“, широко скроена натура, може пак от източната част на континента да е, но да вкара малко шеги и закачки в съблекалнята. Защото е повече от видно, че нещо в нея скърца и това, съдейки по думите на асовете, е контактът с треньора. Кирил Десподов един път се изпусна, че нещо не могъл да разбере защо не получава достатъчно минути.
В Левски такива думи няма как да се появят, първо, защото Наско Сираков ще прати автора им да тренира с юношите до второ нареждане, и второ, защото Станимир Стоилов ще е изпреварил Сираков със същото нареждане. А в Лудогорец такава фигура, която да стряска играчите, няма.
Не е важно футболистите да се обичат и да ме обичат, каза един път Станимир Стоилов. При него обаче е някак по-лесно, защото, ако се появи играч, който да говори криви приказки, някак от само себе си са му предопределени не особено приятни контакти, било и само виртуални, със запалянковците. Как си я представяте вие тази, феновете ще плащат заплатите на футболистите, а някой от тях ще посмее да мрънка. Ами няма как да стане.
Може би на Лудогорец им трябва такъв треньор, пък дори и той да не се казва Станимир Стоилов. Макар че, като се замисли човек, един ден, когато по някаква си причина Мъри вече не е на „Герена“, къде би могъл да работи в България, освен в Разград?! Хората в Лудогорец сигурно му помнят телефона отпреди две години, когато бяха близо до получаване на подписа му. Но това, колкото и да почива на някаква футболна логика, си е хипотеза.
А за да е всичко цветя и рози в Разград, днес Шимунджа трябва да победи колегата си. Да припомняме за бюджетите, за заплатите, за условията, няма смисъл, защото треньорската работа тази пролет ни показа своята тежест и в три епизода не се разбра точно кой е скъпият отбор и кой – евтиният. След днешния сблъсък за Суперкупата ни чака и един отложен мач между тези два отбора за първенство в Разград и ако Шимунджа не спечели и двата, пиши го уволнен. При тази компания в групата на Лига Европа и очертаващи се поне 4 поражения, от треньора на Лудогорец ще се иска рано да откаже Левски от амбиции за първото място. В противен случай в Разград ще трябва да мислят за следващия.
Струва ни се, че стратезите на клуба някак няма как да оставят нещата така, защото новата им заплаха от „Герена“ този път изглежда по-реална и най-лошото за тях – дълготрайна. Защото е ясно, че Стоилов няма да се откаже лесно, нито пък Левски ще се откаже от Стоилов. Миналите години конкуренцията на Лудогорец често сменяше треньори и хайде пак всичко наново. Но сега сините са друг случай. А в Разград чакаха точно такъв Левски – дълготраен конкурент, който да вдига нивото си, а така да вдига и това на Лудогорец.
Желю Станков/ „Тема спорт“
