Левски направи втора грешна стъпка в първенството и отстъпи първото място на големия си съперник ЦСКА. „Сините“ завършиха наравно с Арда, след като в последните минути имаха възможност да си тръгнат с 3 точки след блокирани удари на Рейналдо и Мубарик. Равенството не е проблем №1 от този мач, нито пък загубеното първо място. Цялостното представяне на шампионите в този мач бе проблем, а този резултат бе само последствие от всичко, което бе предложено на терена. Отдавна свикнахме с тенденцията Левски да влиза опознавателно в първото полувреме, с други думи… проспива го. Падне ли гол в „синята“ врата, то вече става страшно, Велескес дава още около 20 минути толеранс на дупките в стартовите си 11, а след 60-ата минута влизат една по една звездите, вдигат оборотите и обръщат мача. Този филм го гледахме вече няколко пъти, но беше крайно време да се стигне до лош финал.
Дон Хулио обича да си играе с огъня и се стряска само когато се опари. Е, сега именно това се случи в Родопите. Тук ще се върнем и към вече остарялото мислене на феновете – такива отбори ги повеждаш 3:0 до полувремето и всичко свършва. После прави каквото искаш. След такива срещи тези изпитани с времето максими се завръщат. И няма как да е иначе, след като твоите конкуренти са вкарали общо 9 гола на Арда. Да, това е станало в домакинства, но има ли значение, след като ти си се спънал! Няма как за Левски мачовете да започват в 70-та минута и винаги да има успех.
Голяма част от титулярите в срещата не оправдаха доверието. Сентейес вкара, но това не успява да отмие слабите мачове досега. Камдем все още не е на себе си след контузията, а Серафимов просто показа защо до Кристиан Димитров трябва да стои Макун. Това са трима от четиримата в защита. Единственият начин да има успех при тази комбинация е да няма положения пред вратата ти. В предни позиции Левски загрява бавно. Малко като печка от миналия век. До момента, в който се стигне до температурата на кипене, вече са минали над час игра.
Ако продължат с това мислене, то „сините“ ще имат още много тежки мачове. В редиците им има достатъчно играчи, но сякаш нещо липсва. Съблекалнята е пълна с добри момчета и футболисти. Но през миналия сезон Веласкес разполагаше с Георги Костадинов, например. Мечката бе от лидерите, които могат да повишат тон, да вдигнат агресията в действията и да заразят целия отбор с това. Сега май няма такава фигура или все още не се е обозначила. Например – Марко Груич.
Знаем, че големите треньори умеят да ротират състава с цел да издържат на дългия маратон от мачове, но съставът от Кърджали бе по-скоро експериментален. В игра не се появи Бурас, който вече има над сезон със синята фланелка, Макун, който стои изключително стабилно до Димитров, както и титулярните бекове. Отговорността, разбира се, трябва да падне върху Веласкес. Самият той спомена след победата над Локо Пд, че играчите не са супергерои и ще бъркат, което е напълно разбираемо. Проблемът е, че с този състав просто не се вижда как ще спечелиш. Грешната стъпка не изглеждаше като случайност, а по-скоро като предизвикана грешка. Арда е 6-ти в класирането, а съставът, с който Левски излезе излезе в Кърджали, бе по-резервен от този срещу Ботев Враца, който е на 10-та позиция! Не знаем как се справя испанецът с настройката на футболистите при смяната на срещи в Европа и Първа лига, но явно и той има нужда от пренастройване към различните надпревари.
В края на мача в игра заедно бяха Переа и Сангаре, а в последните минути Кристиан Димитров също бе в ролята на трети нападател. Това отговаря ли на идентичността на Левски, която Веласкес изгради?
В мачовете досега бяхме свикнали „сините“ да излизат без типичен централен нападател, а ходът, в който мята всичко в атака, изглеждаше като действие от безсилие. След като Веласкес разбра, че по този начин няма да стане, бе принуден да изневери до известна степен на философията си, но сякаш и за това бе твърде късно. На пресконференцията преди срещата Веласкес заяви, че победата над Виктория е забравена и се оказа прав – нямаше помен от добрата игра – в Чехия сякаш наистина е успял да накара всички за забравят за невероятния мач и играта, която толкова радваше феновете и породи огромна еуфория и дори мисли за продължаване към елиминации в Европа.
Антонио Захариев/ „Мач Телеграф“
