-
Левски спечели рутинна победа от типа на тези, които бяхме позабравили. По една или друга причина в последните месеци не бяхме свикнали да виждаме „сините“ да стартират мача максимално офанзивно и да отбележат сравнително ранни голове. И както се казва – след оплетена кошница, вече е лесно. Играе се по-освободено. Въпреки, че този тим не вдъхва доверие при два гола аванс до 30-ата минута да махнеш с ръка спокойно и да догледаш оставащите две третини с мисъл за следващия мач.
Въпрос на философия е. Преди месец ранни голове в противниковата врата почти липсваха. Спорно е да се каже дали сега при новия треньор „сините“ играят като развързани. Обаче е категорично, че преди на тренировки се е наблягало на нещата назад. И това гледахме. А сега приоритет са нещата напред. И виждаме разликата.
Тимът на Септември изобщо не заслужаваше да си тръгне без да вкара гол. Знаейки, че Левски ще търси максимално бързо изнасяне на топката напред, Септември няколко пъти опита преса в половината на домакините. Забележете – на „Герена“. А „сините“ на този етап са далеч от този елемент от играта. Отборът не умее да пресира правилно съперника си пред неговата врата. Както и друго – затруднява се да изнесе топката с пасове по земя, когато играчите на другия отбор ги пресират. Това вероятно ще стане някой ден, но са необходими много и много на брой специализирани упражнения по време на тренировките. Един ненаучен да прави преса, както и да противодейства на преса отбор, няма как да бъде взет насериозно повече, отколкото тежи името и марката му.
Такъв е случаят с Левски. Мачове като този със Септември ще бъдат печелени на база това, че футболистите са с промити мозъци, а също в спортно-технически аспект влагат повече агресия и импровизация в атакуваща фаза. На този етап левскарите прескачат неприятните моменти в средата на първото полувреме, когато от трибуните обикновено се провикват „Айде, играйте бе, еей“. Това няма как да бъде чуто, при положение, че срещу Септември и други отбори от тази категория Левски започва с единствената цел да упражни традиционния, но доста поизбледнял напоследък домакински натиск.
Разбира се, че пукнатините са достатъчно много на брой и като вид. Много е рано да се говори за бързо преливане от едната фаза на игра в друга. Септември имаше своите шансове, но нямаше класа и късмет в завършваща фаза. И когато Николай Митов казва, че неговият тим на моменти е надигравал Левски, значи е така. Все пак отборът от Драгалевци е на 2-3 години като стил, въпреки че и там има текучество. Но Септември, макар и в по-скромни мащаби, прилага последователна и ясна кадрова политика. Видно е, нивото и целите са други, но на други места си бачкат на парче – ден да мине, друг да дойде, мач за мач и каквото дойде.
Септември не само срещу Левски игра със самочувствие, въпреки че средната възраст на титулярната единайсеторка е най-ниска в Първа лига. Отборът има свой стил на игра, разпознаваем е като поведение и не би трябвало да има проблем с оставането в елитната група, каквато е афишираната цел. И както отбелязахме горе – Септември има самочувствието да прави преса в половината на съперника, и то на чужд терен. Ще бъде наистина интересно да видим как ще играе отборът на Николай Митов сега срещу Дунав в Русе. Нищо добро не чака домакините, ако не са разгадали добре някои действия на Септември на „Герена“.
Като стана дума за цели, да видим какво е положението с Левски. „Утре, вестниците – първи“. Тази крилата фаза бе изречена от същия Ники Митов, но като треньор на „сините“. Е, сега той бе на другата пейка, а вестниците от вчера сочат, че Левски е първи. Въпросът е дали на „Герена“ имат капацитет като клуб и потенциал като отбор за задържат тази челна позиция. Виждаме, че треньорът Славиша Стоянович явно ще води тима си с една риза, също като при Ел Маестро има дебати дали е една и съща, или има няколко бели ризи от този модел. И да видим до кога ще е с тази риза. По програма столичани гостуват на Етър, приемат Берое, после на „Лаута“, с Витоша на „Герена“ и идва най-големият тест за бялата риза на Стоянович – дербито с ЦСКА-София. Ако разбира се, до тогава тази дреха е оцеляла.
Малко по-детайлно – Левски играе с настроение, но ако гледате мач отпуснато с премрежен поглед, няма да видите организация на играта, няма да видите и последователност на действията. След мини подготовката, която е планирана за паузата за националните отбори в началото на септември, тимът трябва да покаже първите осезаеми корекции. Някои неща сега, включително и комбинациите около и в наказателното поле на противника хващат окото, зареждат зрителите, изправят ги на крака, но те са повече плод на импровизация, на решение на момента, а не на нещо тренирано и отработвано много пъти. Все пак говорим за футболисти от сравнително висок финансов диапазон като заплати, които при предишния треньор попадаха в категорията „спорни“ и дори „ментета“. А и публиката е твърде крайна и е на двата полюса в оценките си към някои играчи. Примерно: Обертан силно ли игра срещу Септември, или се мота по терена? Мариани също е полемичен. Сега играе по-освободено, повече му се вижда ползата, но дали това не е за сметка на действията му в дефанзивен план. Да, в сериозен отбор абсолютно всеки трябва да е ангажиран в двете фази на играта. Ако не е такъв – марш на пейката. Правилата са такива и важат за всички. А също и друго: липсва ли Жорди Гомес? Бавен е, но пък вижда играта и дава тънки пасове. Друг е въпросът, че като характер и липса на усмивка, едва ли някой ще си скубе косите, че испанецът напусна. Хубаво при него е, че си тръгна без много шум. А знаем, че не е бил от най-послушните. И той, и шефовете му имаха както да кажат, но запазиха добрия тон и поне за пред хората демонстрираха взаимоуважение.
Славиша Симонович има да прави доста корекции, като най-напред това трябва да е с настройката на футболистите към отборната игра. Темата е дълга, а някъде вътре е и болезненият въпрос за начина на (не)правене на селекция. Да върнеш почти уреден футболист от пътя обратно към отправната точка, е доста непрофесионално. Тук не говорим за наличието или липсата на пари в клубната каса, а за наличието или липсата на потенциал за воденето на преговори с клубове и футболисти. Или както е казал класикът, без спортен директор – толкова.
Но да се върнем на целите. Нека си го кажем направо: С централен защитник Аймен Белаид и тези централни нападатели няма да стане работата. Сигурно всички те са добри характери и тренират всеотдайно, но за шампионска титла се искат друга категория футболисти. Левски не трябва изобщо да има слаби пунктове, а да не говорим, че в конкурентните за първото място тимове има за всяка зона стабилни резерви.
А футболистите продължават да се кефят на новия треньор. Репортерите не пропускат след мач да искат от играчите сравнение с предишния Делио Роси. Никой не казва нищо за италианеца, но и никой не пропуска да отбележи, че Стоянович е роден победител, провежда по-интересни тренировки, говори по друг начин в съблекалнята, и изобщо засега всички са доволни. И са първи, както пишат вестниците.
Желю Станков/ „Тема Спорт“
