ЦСКА-София премина през още една бурна есен. И в типичен стил се движеше в двете крайности. В Борисовата градина отново се люшкаха между – „осанна“ и „разпни го“. Тимът бе сринат със земята след загубата от Локо Пд на „Армията“ с 1:3, че дори и след обърнатия от 0:1 до 2:1 мач у дома срещу Арда. След този успех Стойчо Младенов пък размаха застрашително пръст заради слабото първо полувреме и заплаши, че „ще падат глави“. Съвсем друго обаче бе положението след екзекуцията на Виктория Пилзен с 3:0, когато всички изпаднаха в розови сънища. Те обаче са такива и в момента, след като в последната, а може би и най-ключова среща за сезона, ЦСКА-София повали с 1:0 Лудогорец. Мечтата за титлата е жива и в момента се говори само как и кога, ако не сега!
Сезонът обаче стартира повече от кошмарно. Любослав Пенев успя за нула време за убие всичко детско и в най-големите оптимисти. Отборът получи звучен шамар от Лудогорец за Суперкупата – 0:4. По-слаб мач от този ЦСКА-София едва ли може да изиграе. След нулевото равенство вкъщи с латвийския слабак Лиепая в Лигата на конференциите, Любо Пенев бе освободен, а Стойчо Стоилов едва се спаси от линч. И тогава „червените“ решиха да извадят един от последните козове, които съдбата прати в ръкава им – Стойчо Младенов. Име, което сякаш е изписано в основите на „Българска армия“. Но и неговото начало не бе от най-приятните. Война, макар и на думи, с друга емблема – Любо Пенев. Младенов обвини предшественика си за лошото кондиционно състояние на отбора. Ел Голеадор пък отвърна, че реалността е съвсем друга и препоръча на Екзекутора на Ливърпул да спре да мяука. С хъс, мускули и зор, латвийците бяха елиминирани с дузпи. И май в този миг на „червените“ им паднаха камъните от плещите. От тогава, лека-полека, с епизодични колебания, ЦСКА-София тръгна постепенно и плавно нагоре. Много вдъхновяващо подейства триумфът над Виктория Пилзен, довел до влизането в групите на Лигата на конферециите. Три бяха личностите, на които ЦСКА-София дължи най-вече хубавите неща, които изживя през тази есен – Жорди Кайседо, Юрген Матай и Стойчо Младенов. Еквадорецът вкара редица важни голове и оглави листата на стрелците в Първа лига. Счупи и рекорд за легионер с най-много попадения с глава в един сезон и вече има 7 след спечелени битки на втория етаж. Юрген Матай пък бе железен стълб в отбраната. Неслучайно става все по-голям любимец на феновете. За Стойчо Младенов всичко е казано. Мотиваторските му способности са ясни. А често и решителни за печеленето на доста мачове, както и за изстискване на максимума от възможностите на футболистите. Ясно е, че понякога прекалява като търси във всякакви странични фактори причините за даден неуспех. Но пък съумява по този начин да поеме напрежението върху себе си и да опази футболистите си от критики. Нещо, което се отдава на малцина треньори в елита.
Не можем обаче да не отбележим, че ЦСКА-София изпусна две победи в последните секунди, които бе длъжен да удържи. Най-вече това важи за дербито със Славия на „Армията“. В него „белите“ играха над половин час с човек по-малко, но накрая изравниха за 1:1. При такъв резултат приключи и визитата на Пирин, когато пък Станислав Манолев изравни накрая за „орлетата“. Въпреки това ЦСКА-София не може да се оплаче от малшанс през тази есен. С късен гол в добавеното време беше спечелено гостуването на Царско село с 2:1, както и равенството 2:2 срещу Арда в Кърджали.
Левски отново бе победен от Стойчо Младенов, което също допринесе за запазването на вота на доверие към него. Само по такъв начин той не бе бил „сините“ – с обрат от 0:1 до 2:1. Нещо, което уж минаваше за запазена марка на Левски през годините. Не може да не отбележим и друг личен триумф на Младенов. А той е първата победа над Лудогорец за първенство в кариерата му. Както знаем – последните впечатления са най-трайни. Победата над „орлите“ с 1:0 доближи ЦСКА-София максимално близо и само на две точки от върха. А той рядко е изглеждал толкова близо в последните 10 години. Може би по-близо бе автентичният ЦСКА пак с треньор Стойчо Младенов през 2012 година, когато „червените“ имаха 8 точки аванс пред преследващия ги Лудогорец 5 кръга преди края, но те не се оказаха достатъчни за титлата. Но сегашната победа над шампионите показа и нещо друго – те не се толкова недосегаеми, както бяха в предишните сезони. Най-вече в игрово отношение и умението да вземат тези мачове, които са им нужни.
И така през пролетта всичко започва почти отначало. Авансът, който ЦСКА-София трябва да стопи, е само две точки, а продължава и надлъгването в турнира за Купата. Стойчо Младенов се закани неговият отбор да детронира Лудогорец още този сезон. Остава да видим дали това е поредният му метод за пълна мобилизация на всички нива в клуба, или пък наистина вярва, че е така. А може би и двете. Скоро ще разберем. Стига на „Армията“ да не се хвърлят само в битки за нов стадион, а да бъдат единни и да удрят като юмрук на терена. Защото именно там ще бъдат изградени основите на новото съоръжение. С титла, както го направи Лудогорец. Просто съдбата винаги обича силните и се съобразява с тях.
Най-слаб мач
ЦСКА-София – Локомотив Пд 1:3
Този мач бе голям удар за ЦСКА-София. Георги Минчев почти сам разби „червените“ и само за 20 минути след почивката им вкара три безответни гола. „Армейците“ успяха само да се доберат до почетен гол. Негов автор бе Йоан Бай. Двубоят ще се запомни и със зверския бой между привържениците на двата отбора преди началото му.
Най-силен мач
ЦСКА-София – Лудогорец 1:0
Победата бе минимална, но заслужена. А и точно навреме. ЦСКА не позволи на Лудогорец да отправи точен удар в този мач. Значението на този успех е огромно. Бъдещето ще покаже колко ключов е той, но психологическият ефект от него е безспорен, като със сигурност ще вдигне и самочувствието на играчите в червено и ще им даде много сили в битката за титлата.
№1
Юрген Mатей
Каквото и да се каже за него – ще бъде малко. Най-постоянният играч на ЦСКА-София и напълно заслужено се превърна в капитан на отбора. Без колебания във формата, а имаше и изключителен принос и за атаката. Негови бяха два от най-важните за ЦСКА-София голове през сезона – победният срещу Лудогорец, както и третият срещу Виктория Пилзен, с който чехите бяха изхвърлени от Лигата на конференциите.
Откритието
Карло Мyxap
Хърватинът не бе твърд титуляр през цялата есен. Нормално бе да не бъде от началото на нужната висота, но сравнително бързо се вписа в отбора и направи редица силни мачове. Може да се каже, че беше най-добрият от вътрешните халфове. Вкара и важен гол в последните секунди срещу Царско село, както и срещу Пирин в Благоевград, макар тогава победата да бе изпусната. Стара се много и свърши доста черна работа в средата на терена.
Разочарованието
Яник Вилдсхют
За офанзивен футболист, който така и не вкара гол в първенството през цялата есен, няма как да бъде оценен по друг начин освен като разочарование. Изключително ялов, неефективен и безполезен в огромна част от мачовете. Едва в края на годината вкара хубав, но само утешителен гол срещу Рома. Пак преди празниците изигра и още един-два прилична мача в Първа лига, но това е крайно недостатъчно за чужденец, от когото се очакваше да вдига класата и прави разликата.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
