-
За повечето, които пишат за футбол, е прекрасно в мача да има скандален момент. Тогава е най-лесно, съдията, световната конспирация, не ни искат в Европа… Елементарно, но ефикасно действа на първите сигнали! А още по-добре е съдията да е французин, защото те се раждат с омраза към всичко българско. Защото Емил Костадинов им е вкарал гол?!
На мен обаче ми е крайно неприятно, че ЦСКА-София завърши европейското си приключение по този нещастен начин. И не вярвам съдията Амори Делерю да ненавижда България заради гола на Емил Костадинов. Вярвам, че той направи най-грубата си грешка и че самият той ще съжалява дълго за нея. Но оправданието е стандартно. Изрекли са го многократно родните тв коментатори – ние гледаме по сто пъти повторения, съдията има стотни от секундата за вземане на решение. В случая ВАР задължително щеше да възстанови справедливостта. Но за този летен етап на евротурнирите УЕФА не изисква ВАР. Тези мачове не са много съществени за УЕФА. И затова смятам, че основният виновник за отпадането на ЦСКА-София е УЕфА. Защото тази организация води дискриминационна политика спрямо огромна част от федерациите и техните клубове. Отбори като ЦСКА-София, които доказват, че имат качество, задължително трябва да получат по-справедлив път до групова фаза в европейски клубен турнир. Учудвам се, че словенецът Чеферин се отнася с такова неуважение към клубовете от Средна, Южна и Източна Европа. Вместо да им дават някакви мижави компенсации по някакви програми, трябва да им осигурят реален футболен календар. Няма да открия топлата вода, като напиша, че европейските мачове имат огромно значение в нашата футболна култура. И ще стигна още по-далеч – 80 процента от изграждането на Лудогорец като клуб на средно европейско ниво дойде именно от двубоите в Европа.
Първенството ни не може да даде това, което европейските мачове дават. Локомотив Пловдив полетя в двата мача със Страсбург. Но бързо ще се приземи в кукуруза на родното първенство и няма да продължи своето развитие. До месец – два ще потънат в сивота. Същото се отнася до голяма степен и за ЦСКА-София. Мачовете с Осиек и Зоря бяха най-важните за сезона, защото в тях ЦСКА-София изведе напред най-доброто от традициите си. Това не може да стане срещу Арда, Витоша и Царско село.
Всичко, което каза Люпко Петрович за мачовете със Зоря, излезе вярно. Може би заради такава проницателност е вдигал тумбестата купа с ушите. Люпко отсече, че Зоря са преодолими, и след това го доказа с играта на подопечните си. В първия мач може би не чак толкова, но във втория по безапелационен начин. И това само усилва червената болка, защото загубата и отпадането дойдоха вследствие на съдийска грешка. Дузпата в Запорожие бе минимум 10 пъти по-чиста от тази на първата среща в София, която бе отсъдена за украинците. И като се сложат в един кюп дадената за Заря на „Васил Левски“ и недадената за ЦСКА-София в реванша, е напълно ясно защо остава горчив привкус. Сценарият с продължения и дузпи например би бил безусловно справедлив. Но този, който реално се получи, определено прави отпадането на ЦСКА-София повече от нещастно.
Но станалото не може да се промени, може само да се анализира. ЦСКА-София трябваше да направи крачката напред и да стигне до четвърти кръг и мачове с Еспаньол. Там шансовете щяха да бъдат минимални, но двата мача щяха да са фундаментално важни за развитието на червения клуб. 20 години вече ЦСКА и в последствие ЦСКА-София не са играли с клуб от Примера Дивисион, а беше време, когато в София пристигаха Валенсия, Реал Соcueдaд, Барселона, Атлетико Мадрид. Но много от сегашните червени ултраси не са гледали най-големите испански клубове на живо. И евентуалните мачове с Еспаньол щяха да направят тази важна корелация между минало и настояще.
Не бих се впуснал в преднамерени критики, защото в Запорожие бе направено всичко, което е по силите на този треньор и тези играчи. Да се очакват 20 голови атаки и безброй удари към вратата на съперника би било върховна наивност. ЦСКА-София показаха достатъчно атакуващ футбол, и то през повечето време с 10 човека, за да отстранят Зоря. Показаха много повече, отколкото в мачовете през юли. Люпко наистина докара отбора до пика на възможностите му в този титулярен вид. Друг е въпросът дали в този титулярен вид ЦСКА-София може да прогресира изобщо. И дали това е футболът, който искат да гледат феновете. Но да се съди Люпко е загубена кауза. Не заради друго, а защото той вади срещу имагинерните ми аргументи реалните си постижения. Спокойно може да си тръгне с високо вдигната глава и, откровено казано, силно се съмнявам, че някой щеше да се справи по-добре от него при тези обстоятелства.
Люпко Петрович си свърши отлично работата спрямо своите виждания за футбола. Но фактите остават непроменени. ЦСКА-София направи мощна селекция за Европа, а игра с футболистите от миналия сезон. На терена бяха Занев, който от началото на април тренира с отбора, и Албентоса. Пак да изредим играчите, които нямаха никакво или почти никакво участие срещу Заря и въобще в кампанията – Фабрини, Кери, Уот, Давидов, Отабор – пет футболисти, които трябваше да вдигнат класата на ЦСКА-София. А те стоят на пейката или дори остават извън групата. Малко е да се каже, че е силно смущаващо.
Тези момчета не са дошли на екскурзия в България, те са с професионални договори. И до момента не са заслужили и цент от възнагражденията си. Ако тепърва разгърнат потенциала си и благодарение на тях ЦСКА-София стане шампион, трансферите им ще се оправдаят. Но как ще стане това, след като Люпко вече състави някакъв сравнително успешен проект, е загадка. Примерно ще дойде нов треньор и ще обърне системата в по-офанзивна постройка. И тогава ще има място за атакуващи играчи.
Винаги обаче трябва да се търси позитивното. ЦСКА-София извървя огромен път от първото полувреме срещу Титоград на „Армията“, до второто в Запорожие. Все едно гледахме два различни отбора, естествено позитивите са за втория. Лошият старт със сигурност е загърбен, ЦСКА-София отново може да се концентрира в убийствената надпревара с Лудогорец. На този етап позициите на конкурентите изглеждат равни. И догодина по това време ЦСКА-София може да са преодолели злощастния трети кръг през потоците на Шампионска лига. И лелеяното влизане в групова фаза да се окаже далеч по-лесно.
