ЦСКА-София финишира годината на 3 точки от върха а Първа лига. Тимът беше два кръга начело в класирането, а и сега си остава близо до титлата, което си е постижение, като се има предвид ужасния старт на сезона. Именно последното оформя един голям проблем на „Армията“, който е труден за избистряне. ЦСКА-София хем е близо до мечтаната титла, хем е много далеч от нея. По-надолу ще се спрем по-подробно на детайлите, изграждащи този извод. Представянето от началото на сезона не дава ясна представа за глобалната посока на движение на „червените“. Кривата е толкова крива, че трудно може да се направи ясно и точно генерално заключение.
Да се върнем на момента с едновременната близост до титлата и ужасната й отдалеченост. ЦСКА-София започна по трагичен начин сезона. Отборът беше буквално унижен в Европа, а това принципно е присъщо на един друг столичен гранд. Шокът от домакинството със Сепси, комбиниран с единия гол в мачовете с новаците Хебър и Крумовград в Първа лига, бяха причина за уволнението на Саша Илич. И до ден днешен е трудно да се каже дали това решение е било правилно, или не. Наследникът на сръбската легенда беше също толкова изненадващ – Нестор Ел Маестро. Последният се завърна на „Армията“, въпреки че не може да се каже, че се е запомнил с добро при предходния си престой в ЦСКА-София. Мъките в играта на ЦСКА-София продължиха, въпреки че се усети задължителното при треньорска смяна освежаване. Идва моментът, който дава огромната надежда на феновете, че „армейците“ имат отбор и треньор за титлата. Става дума за няколко мача в средата на есента, в които „червените“ играха страхотен футбол. Той съвпадна с наложената от Ел Маестро нова схема 4-4-2 с „диамант“ в средата на терена. Страхотната серия започна с победата с 3:0 над Берое в Стара Загора и завърши с най-добрия мач на тима през сезона – успех с 2:0 над Локо Пд на „Лаута“. В този период ЦСКА-София записа 5 брилянтни победи над усилни отбори и влезе с блясък в дербито с Левски. Там обаче всичко приключи. „Армейците“ се издъниха срещу „сините“ и бяха по-слабият отбор на терена, въпреки че се сочеха за тотален фаворит, а в Сактор Г се заговори за разгром над „сините“. Сякаш пропадането на „червените“ в игрови план стартира именно срещу Левски. Отборът на Ел Маестро продължи да има прилични резултати и да е в челото на класирането, но футболът меко казано не блестеше с нищо. Паралелно звездата на тима Тобиас Хайнц, който има огромно влияние върху играта на ЦСКА-София, изпадна в солидна дупка, от която не излезе до края на годината. Слабата игра на норвежеца се усещаше много. Отделно разкритията, че той има проблеми с алкохола и хазарта и заради това не играе добре, също объркаха представите за случващото се в ЦСКА-София.
Стигаме и до финала на годината, който беше много тежък, труден и показателен. „Червените“ имаха всички предпоставки да направят голяма крачка към титлата и игрово, и психологически, но загубиха от Лудогорец. Нещо повече – направиха го с безхарактерна игра, без да отправят нито един точен удар в очертанията на вратата на съперника, не създадоха нито едно истинско голово положение. И това всичкото пред претъпканите трибуни на великия стадион „Българска армия“, който окончателно затвори врати след срещата. Тъжна история, много тъжна. Сълзите бяха изпълнили очите на всички на трибуните в края на мача с Лудогорец, но на терена сякаш не беше съвсем така.
Истината е, че ЦСКА-София е в чистилището! Нито е в Рая, нито в Ада, а при такава ситуация се взимат най-трудно решения и се правят корекции. В тази връзка Ел Маестро запази поста си, но от него ще се иска промяна в играта на отбора, защото „червена“ България няма нужда от измъчени победи с по 1:0, а накрая, когато нещата, аха, да се случат и загуба от Лудогорец. Този сценарий сме го виждали.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
