ЦСКА постигна втора поредна победа над пряк конкурент в петък вечер в Бистрица и до момента върви в график, за да грабне сребърните медали в първенството. Преди началото на плейофите армейците изоставаха на 4 точки зад второто място, докато сега пасивът е само една. При подобна развръзка на второто завъртане в челната четворка, червените ще завършат пред Лудогорец и ЦСКА 1948. Така се запази тенденцията от началото на пролетта ЦСКА да показва доста колеблива игра, но да постига почти оптимални резултати. Армейците побеждават, но изобщо не убеждават с представянето си и това може да бъде нож с две остриета за мача, към който още отсега гледа цяла червена България – финала за Купата на България срещу Локо Пд след 9 дни. Примерите от началото на пролетта са диаметрално противоположни.
Първият отново е свързан с измъчена победа в Бистрица. Червените започнаха годината с обещаващи игри срещу Арда (3:1) и ЦСКА 1948 за купата (2:0), но гостуването на стадион „Витоша“ за първенство бе доста по-постно, макар че отново завърши с успех с 2:0. ЦСКА нямаше нито един точен удар в редовните 45 минути на онзи мач, но в добавеното време на първата част Лео Перейра откри резултата. За разлика от двубоя в петък, когато армейците излязоха за почивка без въобще да са тествали Шейтанов. Впоследствие тимът не подобри представянето и срещу Славия, но космическият гол на Пиедраита донесе четвърта поредна победа за пролетта. Така отново се събра серия от добри резултати, но колебливи игри. И се стигна до болезненото пукане на балона срещу Септември. Това бе кулминацията на червената безпомощност в офанзивен и дефанзивен план и разтърси сериозно редиците в Борисовата градина.
Но както най-слабият, така и най-силният мач на ЦСКА за пролетта дойде след поредица неубедителни представяния. Измъчените победи над Добруджа, Берое и Монтана бяха последвани от грозно равенство 1:1 с Левски, дошло след щастлив гол в добавеното време. И точно тогава армейците избухнаха със смела, офанзивна, агресивна и много вдъхновена игра в първия полуфинал за купата срещу Лудогорец. Обратът с 2:1 беше най-малкото, с което ЦСКА можеше да си тръгне от Разград и бе основополагащ за класирането за финала.
Сега червените отново се намират в ситуация, в която са покрити от резултатите, но всеки следващ мач също е задължителен за печелене. Особено битката с Локо Пд. Към момента обаче трудно може да се предположи кое лице ще покаже ЦСКА на 20 май в резултат на последните си представяния – това срещу Септември или от Разград за купата. Ясно е, че във финала единствено важна ще е победата, без значение от играта, но важните мачове на ЦСКА от последните години доказаха, че с мек и страхлив подход резултатът винаги е негативен. Такива са примерите с всеки от последните три загубени финала – срещу Локо Пд, Левски и Лудогорец. Сега армейците получават шанс за реванш срещу смърфовете, но преди това имат изключително отговорни мачове с ЦСКА 1948 и Левски на националния стадион. Резултатите от последните срещи са позитивни, но в червения лагер не трябва да позволяват това да ги подлъгва. Защото спомените от фиаското срещу Септември все още са доста пресни.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
