Трофеят ще е на стадиона. Лудгорец ще е там. Ще има и шпалир… Но не сме 2025 г., а 2026 г. И този път „орлите“ са от губещата страна. За по-малко от година разградчани извървяха пътя надолу и от момент, в който не се виждаше как изобщо някой ще бутне Лудогорец от върха, сега футболните хора се чудят ще могат ли „орлите“ да се събудят отново, или проектът ще зацикли сериозно.
Как се стигна дотук? Причини много. Но някои се открояват. Например – грешните ръководни решения. Как изобщо в Разград си помислиха, че Руи Мота, бил основно помощник и много малко време старши треньор, ще успее да вдигне тима след летаргията при Игор Йовичевич. Португалецът не само, че не успя, но и заби Лудогорец в такава кал, че и опитен наставник като Пер-Матиас Хьогмо не успя да извади тима от там.
Но не може цялата вина да поема Мота, а сега и Хьогмо. Големият брой слаби трансфери свалиха глобално нивото на „орлите“. Мотор в средата на терена като Якуб Пьотровски е продаден в Удинезе, а вместо него идва издънка като Филип Калоч. Тръгва си непримирим боец като Спас Делев и се взима Станислав Иванов, който е контузен през почти целия сезон. Руан Круз е продаден, Квадво Дуа се контузва, а двамата, които са призовани да ги заменят, са комични – Ерик Биле и Матеус Машадо. Друг от много слабите трансфери е този на Алберто Салидо, който към момента не успява да направи прехода от Берое към Лудогорец. А какво да кажем за Идан Нахмиас…
Реално от всички трансфери в последната година, само Петър Станич оправдава вложенията в него. Всички останали са или с периферни роли, или треньорите ги пускат често и те късат нервите на своите шефове с нескопосани отигравания.
Още една от причините за регреса на Лудогорец е физическата натовареност. И през този сезон тимът ще изиграе общо 60 мача, което е с цели 16 повече от новия шампион Левски. За втора поредна година „орлите“ на практика нямат зимна подготовка заради участието си в основната фаза на Лига Европа. През миналия сезон това не се оказа фатално, но през този – да.
Друга от причините за провала на Лудогорец е моралното износване. Много от играчите вече са спечелили прекалено много пари и трофеи. Те отдавна са изгубили емоцията и страстта в себе си. Разчитат на индивидуалната си класа, но отборното в Разград се губи. Играчи като Оливие Вердон, Бърнард Текпетей, Диниш Алмейда, Серджио Пад и Педро Нареси изглеждат напълно преяли от успехи. Някои от тях не са слаби футболисти, напротив, много добри са за родните стандарти. Но вече няма сила на света, която да ги мотивира да се бият за Лудогорец. Мислите им са насочени към други места, към нови отбори и предизвикателства. Някои от тях всъщност отдавна трябваше да бъдат продадени, защото сега или ще си тръгнат като свободни агенти, или за жълти стотинки.
Сега всички чакат решенията, които ще вземат собствениците на клуба братя Домусчиеви. Дали те ще запазят инвестициите на това високо ниво. Или пък ще намалят бюджета, когато отборът няма да има гарантирано място в основна фаза на някой от евротурнирите. Може пък и да решат нещо съвсем различно. Предстои на видим…
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
