Левски победи само с 1:0 Университатя Крайова и може да съжалява, че не взе по-голям аванс на препълнения „Георги Аспарухов“, който да му позволи спокойно да гледа към третия квалификационен кръг на Шампионската лига. Румънците бяха доста наперени преди двубоя, но след него благодариха на късмета, който ги остави в играта за продължаване напред. Да, гостите също имаха ситуации пред Светослав Вуцов, но си личеше, че случващото се на терена не е по вкуса им. И това си пролича по изнервените действия в края на мача, когато капитанът Никушор Банку и звездата Щефан Баярам налетяха да се саморазправят с Алдаир. Гостите отвъд Дунава очакваха именно румънските национали да разпилеят сините по левия фланг. Нищо такова обаче не се случи и асовете на Университатя имаха тиха нощ, макар и Хулио Веласкес да не можеше да използва предпочитания десен бек за тези двубои – Оливер Камдем, който е контузен. Та какво предложи на Банку и Баярам испанския специалист – триъгълник, който за румънските звезди се оказа Бермудски. Той бе изграден от Алдаир, Акрам Бурас и Кристиан Димитров. Португалецът, който е силен с топка в крака и не се притеснява да я изнася и да атакува, по правило бе ориентиран нападателно. Щом гостите отнемаха топката и поглеждаха наляво, натам веднага бе тръгнал да затваря Бурас. А от линията на отбраната излизаше Димитров, който също изскачаше като преграда. Та този триъгълник се оказа единият от крайъгълните камъни на Левски за успеха.
Тактическите разбори в днешния футбол са много важно нещо, не става само с надъхване. Играчите на определени постове получават характеристиките на онези, които ще играят в зоните им – име, номер, ръст, силни и слаби страни. Как ли се чувстват треньорите, които излизат срещу Левски? Със сигурност в главата им изскача вечният хит на „Модърн Токинг“ – „No face, no name, no number“ (б.а. – Без лице, без име, без номер). Просто защото играчите на сините са без постове. И обикновено съперникът очаква някой определен футболист, но изневиделица срещу него се изправя друг – без лице, без име, без номер – всъщност имат всичко изброено, но различно от очакваното. Сещате се, че преминаваме към друг триъгълник – този, изграден от Око-Флекс, Евертон Бала и Рейналдо в нападение, които постоянно си сменят местата и са способни да объркат всеки, било на постоянна атака или контра. Усети го и Университатя.
Всъщност, Хулио Веласкес от доста време твърди, че за него във футбола няма постове, а добри играчи, които умеят да откриват празните пространства. Дълго време ни бе трудно да осмислим казаното и да го разберем. Но това вече е точно онагледено, още повече с доста повече класа в състава в сравнение с 12 месеца по-рано. Сега, в добрия смисъл, Левски прилича на детски отбор от махалата, който играе футбол заради самия футбол или по-скоро хлапашката му разновидност – „Кой завари“, тоест, вратар е този, който успее най-бързо да се върне под рамката. Е, в Левски само Вуцов си знае поста. Останалите са всякакви. Алекс Сентейес дойде с визитка на ляв бек, но досега не е играл като такъв, а е бил ляво и дясно крило, в реванша с Борац го
виждахме и на върха на атаката. Същата е ситуацията с Давид Кусо, Рейналдо, Бурас – който все по-често го виждаме на положения сам срещу вратаря, изобщо с всички в състава на сините.
Да, Левски може да отпадне от Крайова – има го в картите. Но този отбор на сините е направил огромна крачка напред спрямо година по-рано. И в момента продължава да расте пред очите ни. Вижте само колко играчи, при това основни, има в лазарета, но никой не се сеща да ги коментира. На всеки в устата е как сините вече имат класа и я демонстрират, как без страх могат да се надиграват с тим като Университатя Крайова, който разглежда 4-5 оферти за свои играчи на стойност от 4 милиона евро нагоре. Преди 12 месеца сините се „клатеха“ с Апоел Беер Шева и Брага, а сега се надиграват, при това успешно. Защото правят триъгълници, водещи до крайъгълни камъни. При това без значение точно на кой играч ще заложи Веласкес и на кой пост ще го постави.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
