Новината за новия договор на Христо Янев в ЦСКА със сигурност предизвиква въздишка на облекчение не само от самия специалист и хората в щаба му, но и в една голяма част от „червената“ общност, на която й омръзна през няколко месеца в клуба да се говори за ново начало и нов градеж. Обективността изисква категорично да обявим, че целите, които бяха поставени пред треньора, бяха изпълнени. Нещо повече – той свърши наистина отлична работа и си заслужи да му бъде гласувано доверие.
Сега обаче именно това доверие ще засили натиска. В този клуб няма как да е по друг начин.
Купата на България никога не е била достатъчна утеха за футболния ни крал, а треньорът на „армейците“ не просто трябва да е добър генерал. Той трябва да е най-добрият. Следващото ниво, на което иска да се качи ЦСКА, особено в навечерието на откриването на новия стадион, действително е друга бира. За да го достигне, самият Христо Янев трябва доста да се потруди и да продължава да се самоусъвършенства. Защото някои от критиките, които получава в края на сезона, имат своите основания и не могат да бъдат оправдани само с личностни конфликти с един или друг от най-влиятелните фенове.
След есенното превързване на раните заради нетипично слабия старт на сезона, селекцията и зимната подготовка вкараха „червените“ в нов профил на старта на пролетния дял. Съвсем основателни бяха твърденията на мнозина, че отборът на ЦСКА разполага с най-висока класа и потенциал. Отборът действително изглеждаше респектиращо на терена и остави впечатлението, че го чака нещо наистина запомнящо се.
В края на сезона обаче видяхме, че сякаш Джеймс Ето’о е по-важен от Христо Янев и разликата в нивото с него и без него на терена е огромна. Най-добрата илюстрация е третият пролетен мач с Левски, загубен с 0:2. Очевидно е, че треньорът има някакъв проблем с това да използва пълния потенциал на футболистите, с които разполага. Дори в чисто тактическо отношение да ги подреди така, че класата в състава да натежи в полза на още по-добри резултати.
И това задължително трябва да се промени, защото не е достатъчно да надиграваш съперниците, за да ги побеждаваш. Пресните примери са последният двубой с Лудогорец, но и финалът за Купата. Превъзходството над Локомотив Пловдив беше факт, но трофеят можеше да бъде изгубен още в редовното време, без геройствата на Лапоухов.
А в такива моменти от сезона, наистина не е хубаво нещата да бъдат оставяни на случайността и де се стига до рулетката на дузпите. Причината за това беше до голяма степен в някои тактически ограничения, заради които ЦСКА на моменти изглежда като спънат расов жребец. С вързани предни крака и най-добрият кон няма да бяга толкова бързо, колкото им се иска на милионите, вперили поглед в него с очакване.
Реално Христо Янев има важно стъпало за изкачване, защото досега треньорските му успехи са с отбори, които не са били в одеждите на големия фаворит. ЦСКА от Трета лига, Ботев Враца… Сега е друго.
Дори в позицията на ръководството покрай анонсирането на новия договор се отбелязват важни неща:
„Макар че се налагаше да изгражда облика на тима в движение и да изглажда колебания в игрово отношение, Христо Янев показа устойчивост и характер, извеждайки тима до триумф за Купата на България в битка с много сериозни съперници. Така отборът спечели квота за участие в Лига Европа.
В същото време всички сме наясно, че има какво да се желае в спортно-технически план. Имаме какво да подобряваме в играта си, за да може ЦСКА да побеждава и да носи наслада на феновете. Вярваме, че този треньорски щаб е способен да го постигне“.
Важно е и самият Янев да си повярва, но само с вяра няма как да стане. Той знае по-добре от всеки друг, че го чака сериозна работа. И да, още мачът за Суперкупата ще е първият голям тест дали си е научил урока.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
