-
Оказа се, че някои думи от последните десетина дни на изпълнителния директор на
Левски не са били никак случайни. Или пък, ако грешим, значи Павел Колев е суперпроницателен.
Първо, ако коронавирусът се бе разпространил и мачът с Лудогорец за купата бе отложен, синята част на България нямаше да изживее такива три часа и нямаше да си спомни какво е чувството да си тръгнеш от стадиона прегракнал и с най-широката усмивка. Феновете имаха крещяща нужда точно от такъв мач! И точно срещу Лудогорец, и точно с привърженици в гостуващия сектор, и точно в елиминационен мач за купата, и точно с дузпи. Уточняваме – в кръга на шегата – добре, че мачът не бе отложен поради превантивни медицински причини. Разбира се, опитът за шега след мача със Славия бе неуместен, за което видяхме извинение.
Други думи на изпълнителния директор обаче имаха унищожителната сила на вирус. Считаме, че информацията за трите групи в съблекалнята на Левски – безкрайно и безрезервно отдадени, колебаещи се с блуждаещи погледи и абсолютни заплатаджии, също не бе уместно изнесена. Колкото и да е истина, не е работа шеф на клуба да прави достояние на обществеността картината на психологическия климат в отбора. Обаче, ето че и тук се получиха нещата. Резултатът го видяхме. Не знаем как е било до четвъртък привечер, не гарантираме, че днес е различно, но за около три часа всички, абсолютно всички от тима, се бяха събрали в първата от трите групи – тази на безкрайно и безрезервно отдадените. Всички бяха себе си, кой може повече, кой по-малко, но важното е, че още в първите минути на мача с Лудогорец никой на стадиона нямаше съмнение, че тези на терена са готови да изкопаят тревата.
Най-хубавото от всичко бе, че и треньорът на сините беше себе си, включително и с късните смени на футболисти, които едва ходеха. Петър Хубчев беше себе си, защото във важен напечен мач от позицията на по-слаб отбор излезе краен победител. Много пъти преди Левски, най-вече в турнирни клубни мачове, Хубчев печелеше срещу по-силни. А също и в националния отбор, където спецификата на работата на треньора е съвсем различна. И сега той бе надъхал на максимална степен своите бойци, които не могат много, но това, на което са способни, го изкараха на сто процента. Нямаше как по-добре да се изиграе турнирен мач в това състояние на клуба и отбора срещу Лудогорец. Сините бяха прибрани, но не до крайна степен, а точно колкото да пречат на съперника да си играе играта. Погледите напред не бяха откъслечни, а точно колкото съперникът да си наруши темпото и идеите като цяло. И изобщо планът на Хубчев някак си да излъже и изклати Лудогорец сработи на сто процента.
А това беше мач, в който и след който никой не гледа играта. Тук никой няма да прави обичайните забележки, че сините не могат да градят качествени постепенни атаки, да държат топката, методично да заграждат опонента си. Тук бе важно, че сините бойци на Хубчев се обединиха от 3 групи в една и накрая се изкефиха заедно с публиката. Е, сега много от футболистите разбраха какво значи истинска подкрепа и като цяло какво означава Левски.
