-
В съботната вечер всеки, обичащ Левски, беше по-усмихнат, по-обнадежден и оптимистично настроен за бъдещето. И нямаше как да не е така след това, което показаха „сините“ срещу ЦСКА 1948. С такава игра дори и загуба може да се преглътне. Хубавото за Левски обаче е, че все повече се отдалечава от провалите, които съвсем доскоро се бяха превърнали в традиция, включително и на „Герена“. Само като се погледнат последните 4 мача на „Георги Аспарухов“, ясно ще се видят колко стъпки напред направиха „сините“ в тях. Отборът на Георги Тодоров започна с безславно поражение от Берое с 0:2, в което „зелените“ от Стара Загора не му оставиха никакви шансове. После дойде загубата от Царско село с 0:1, след слаба игра в един безличен мач. Сетне Левски най-после се добра до победа у дома с 2:1 над Етър. Направи го с много борба, но без чисто футболни аргументи. Сега обаче феновете получиха това, за което от баща на син се предава любовта към „сините“. Любимците им разгромиха ЦСКА 1948 с пълно раздаване, блестящи комбинации и агресията от първата до последната минута! Да, това, вече е Левски. Хищник, който разкъсва парче по парче жертвата си, за да задоволи от първата до последната минута тълпата. Доста пъти сме били достатъчно и справедливо критични към „сините“. Затова сега, когато го заслужават, трябва да бъдат похвалени. Такава агресия, която отборът на Георги Тодоров демонстрира, отдавна не бяхме виждали. Още по-шокирани от това бяха играчите в червено. Със сигурност след 30-ата минута и най-големите специалисти не биха могли да им вземат кръв. Толкова се бе смразила животворната течност във вените им от това, което се случи с тях от първата минута. Именно този агресивен подход липсваше в последните години и превърна Левски в ролята на любезен домакин, който те посреща с коктейл и ти позволява да си тръгнеш със съпругата му. А допреди 10 години всички се плашеха само при вида на прожекторите на „Герена“. Именно този страх трябва да се върне, ако „сините“ наистина искат да бъдат фактор в първенството. А в събота показаха, че имат потенциал затова. Трябва да отбележим, че срещу тях не бяха някакви ливади, а черната им котка Мартин Камбуров, Галин Иванов и още куп изпитани бойци и обещаващи таланти като Наумов. Плюс това „червените“ са отбор с амбиции и в стабилно финансово състояние. А и цяла седмица твърдяха, че идват с една цел на „Герена“ – трите точки!
Видя се и колко малко им трябва на феновете, за да се върне безрезервната подкрепа към отбора. Добре е и самите играчи да си дадат сметка за това. Всички разбраха какво се иска, а се видя, че и могат да го направят. Този дух, тези непримиримост, с която воюваха футболистите в синьо, ще им бъде достатъчна, за да победят поне 90% от отборите в Първа лига. А защо не и в дербитата?
Хубаво е също, че този отбор е изграден почти изцяло от българи и юноши на клуба. Макар и последните вече да са излезли отдавна от тийнейджърската възраст. Това, което виждаме от братята Цоневи, е впечатляващо. Но те са такива в момента, след като натрупаха опит и преминаха през шлифовка на други места. В Левски трябва да играят готови футболисти, не тепърва изграждащи се. Левски е гранд, а няма гранд по света, който да гони високи цели с 18-19 годишни деца. Щом се преминава към политика с българи и собствени кадри, явно е, че по-правилното и по-нормалното е те да станат готови другаде. Публиката се умори да чака добрите времена да се върнат. И да прощава всичко, на всички. Както каза Георги Тодоров – млади момчета в отбора почти няма. Всички вече са на зряла възраст. Хубаво е, че има чужденци с класа като Паулиньо и Спиерингс, които допълват пъзела.
В заключение може да кажем, че в събота Левски показа на себе си, на феновете и на противниците си, че може, че не е за подценяване и трябва да се възползва от момента, за да си помогне и финансово.
