Петър Хубчев все повече се харесва на публиката на Левски и като действия, и като приказки. Същото нещо обаче се наблюдава и относно футболистите на сините. Вижте само Давиде Мариани, който направи странно признание, че сякаш сега започва да играе футбол. Между редовете четем – най-после попаднах на треньор, който да ми обясни какво точно се иска от мен и как аз да бъда най-полезен като част от отбора. При Гошо Дерменджиев, Мариани веднъж изрита бутилка, когато бе заменен, а сега усмивката и излъчването му са други.
Само можем да гадаем дали всеки футболист на Левски си мисли същото, но в епизодичните си изказвания сините не спират без излишни изхвърляния да обясняват, че им харесва да работят при Петър Хубчев. Мариани реши мача с Ботев Пловдив (3:1) с индивидуални проблясъци, не може да му се отрече, че е майстор на ударите от средна дистанция. Проблем при него, а и не само при него, бе непостоянството.
Паулиньо като че ли и той е чакал точно Петър Хубчев, за да играе, все едно досега е бил вързан. В играта му срещу Ботев имаше острота, импровизация, съобразена с тактическата дисциплина, и най-важното – настроение.
Треньорът на Левски със сигурност доста е поработил с приказки за промяната в главите на футболистите. Когато Славиша Стоянович смени намръщения Делио Роси начело на Левски, играчите също сияеха, но явно сърбинът не успя да направи добра компилация между психологическата и спортно-техническата част.
Онзи ден Петър Хубчев неслучайно натърти, че бегово играчите му са добре. Видно е, че до края на мача сините тичат яко. Спокойният и неемоционален треньор с ледената физиономия пак се опита да неглижира влиянието на публиката, като за пореден път заяви, че го интересуват други неща. Няма как това да не означава, че целта му е да направи сериозен отбор, който да напълни стадиона. В понеделник вечерта се очакваха повече запалянковци въпреки разгара на лятото и делничния ден. А в четвъртък сините трябва да направят чудо срещу ЛЕК без публика.
Хубчев вече открито се дразни на някои журналистически въпроси. Което е типично за треньор, който не е водил голям отбор. В Левски положението е такова, всичко се гледа под лупа, повтаря се и се препреповтаря. А на Ледения не му е интересно през два дни да го питат какво стана с новите, защо няма нови, къде са, защо се бавят. Иска му се да има повечко хора, но и с тези засега отборът показва тактическо израстване. Левски играе обратното на директен футбол, ако може да се нарече недиректен футбол, с много контрол над топката и доста подавания. Това, което видяхме срещу Ботев, бе мъдър футбол, някаква разновидност на правилния футбол на Станимир Стоилов. Но да си припомним, че това за Мъри го отбелязвахме чак след няколко месеца, а Хубчев още е пресен.
Треньорът каза друго интересно нещо. Той ще определи състава за АЕК Ларнака след разговори с новите, тоест – пичове, вие готови ли сте да изядете тревата. И да правите на сто процента само и единствено това, което аз искам от вас. На него несериозници не му трябват. А проекцията на това е последната минута на мача с Ботев, когато Мохамед не можа да спре елементарна топка. Най-скъпото попълнение на сините явно ще мине специална обработка на четири очи при Хубчев. Насиру вероятно е имал планове да заживее в София и в Левски да изкара едни лесни пари, но не е попаднал на човек.
Промяна има при Станислав Иванов, който израства, но засега няма как да си набави солта и пипера. Дени Алар пак много се движи, но с Ботев не направи запомнящ се контакт с топката. Новият нападател явно влияе на играта с действия, които Хубчев вижда по свой си начин. Неочаквано за всички треньорът бе доволен от австриеца. Алар ангажира противникови играчи и отваря пространства, вследствие на което се създадоха доста положения. Сините наистина стигнаха до доста на брой ситуации за гол. Това май е друг Хубчев, онзи не минаваше за офанзивен треньор.
