-
Така, както е тръгнало, мачът Лудогорец – Левски в неделя може да е не само закриващ за футболната 2022 година у нас, но и последният мач на сините при собственик Наско Сираков. Което означава, че ще е и последният мач на Левски в настоящата му орбита, тъй като анонсът бе, че съвсем скоро клубът ще е в друго космическо пространство, тоест столичани вече ще са в друго финансово и организационно измерение.
И каквито са каръци в Левски, нищо чудно напролет да са извън орбитата на европейските турнири, тъй като в първенството не са отчайващо назад, но са твърде далеч от челните места, а в неделя за купата ще трябва да елиминират в един мач Лудогорец. Неслучайно припомняме, че този сблъсък е в една среща, тъй като миналата кампания сините отстраниха този съперник в два двубоя, където цялата стратегия на треньорите бе различна и малко или много се базираше на все още важащото тогава правило за гол на чужд терен. Сега всичко се решава в поне 90 минути, а сме сигурни, че на „Герена“ си правят планове да става каквото ще става именно в редовното време, защото нито имат сили за още 30 минути продължения след това, а за дузпи май изобщо не е редно да коментираме. Сините дори да имат право да бият дузпи без вратар на Лудогорец, ще има един, дето ще уцели греда, и един ще изкара извън вратата. Това за кондицията и физическата издръжливост не е нужно да го обсъждаме, видя се и онзи ден в Разград. Хората на Анте Шимунджа не стига, че са отлично подготвени, но са и много на брой, а дори и с 5 смени нищо в играта им не се променя като тактика. А Станимир Стоилов по правило не смее да се обърне към резервната скамейка, защото там има двама, които още не се бръснат, двама, които не са съвсем готови за игра, и един-двама, които могат да запушват всякакви дупки.
Може да е всичко, може да е всякакъв карък, но пък е видно, че треньорът на Левски умее да произвежда футболисти, които да се пренастройват към всякакви постови и тактически постройки. Двамата бразилци срещу Септември бяха халф-бекове, а сега бяха цифрата 2 на схемата 3-5-2, тоест Ронзлдо и Уелтън в Разград бяха нападатели. Да отворим лека скоба – Анте Шимунджа щом при такива експерименти на сините не може да надиграе Левски, значи е много ниско летва.
Всъщност в неделя двата съперника вероятно няма да изглеждат по същия начин от четвъртък. Лудогорец няма какво да ги мислим, те вероятно вече не знаят откъде ще изгрее слънцето, когато играят с Левски. И треньорът на сините отново е длъжен да промени мястото на изгрева, той така или иначе няма опции, освен непрекъснато да поднася тактически изненади. Което с този ограничен потенциал е много трудно. Турнирният характер на мача може би ще принуди сините да поемат известна доза риск. Онзи ден, като че ли в големи периоди от мача и двата тима ги мързеше да се победят и само на моменти вдигаха скоростта. Сега очакваме Левски да е отборът, който бърза, защото след 90-ата минута вече няма да има и силите да действа на високи обороти. Може би и футболът в неделя няма да е толкова, колкото беше в четвъртък, и ще има повече моменти със сцени от „грабвайте телата“. Тук вече ще се играе за резултат и мачът трябва да е наистина хубав завършек на футболната година, защото световното си е световно, но нашето си е наше.
Желю Станков/ „Тема спорт“
