Томаш: Бюджетът ни е по-нисък от някои във Втора лига! Стискам палци на Акрапович да победи Левски

-

-

След като Александър Томаш пое Етър, виолетовите спечелиха 8 точки в четири мача, в които не допуснаха гол. Ако тогава започваше първенството, болярите щяха да са в първата шестица. Реалността е друга и тимът е на последното място в класирането. Специалистът бе любезен да говори пред „Тема Спорт“ за целите, амбициите и предизвикателствата.

Г-н Томаш, ако първенството започваше в момента, в който поехте Етър, то сега щяхте да сте в първата шестица…
– Изминали са само 4 мача и аз, и хората от екипа ми сме реалисти и не се самозалъгваме. Осъзнали сме колко е трудно. Истината е, че ние взехме максимума, но всичко това се дължи главно на факта, че успяхме да вдигнем самочувствието на играчите. С наличния потенциал е почти невъзможно да мечтаем за нещо повече. Осем точки в четири мача не са малко, макар че лично аз се надявах да са десет. Можехме да вземем победата и срещу Славия, и срещу Монтана, но определено не ни достигна класа. Лично аз не съм доволен от футбола, който демонстрирахме. Това не е моята визия за играта, но за съжаление ни липсва класа и изиграхме тези двубои повече на мускули и емоция.

Въпреки добрата серия Етър ще зимува на последно място в класирането. Има ли надежда за оцеляване?
– Ние с екипът ми знаехме къде отиваме и с какво се захващаме. Осъзнавахме, че ни предстои много работа, но това бе част от мотивацията ни. Искахме да докажем, че можем да работим в тежки условия, защото, когато всичко е подсигурено, е лесно. Хубавото е, че успяхме да скъсим дистанцията до останалите отбори и през пролетта ще започнем от почти изравнени позиции. Заварихме съблекалня с много наведени глави. Сега надеждата се върна, но всичко зависи от нас, от момчетата и не на последно място от ръководството на града. Кметът и общинските съветници трябва да решат дали искат Търново да има своя представител в елита. В момента ние разполагаме с бюджет, който е по-нисък от този на някои отбори във Втора лига, и ще бъде наистина трудно да си поставим някакви много високи цели. Хората в града заслужават Етър да е в елита, но не под формата на боксова круша.

Какво конкретно му трябва на Етър?
– Аз ще коментирам само спортно-техническите въпроси и чисто футболно ще кажа, че ни трябват 5-6 нови попълнения. Трябва ни селекция. Ще търсим момчета, които са готови да се хвърлят със сърцата си. Целта ни е през пролетта да изградим една „луда банда“, която да опита да направи и невъзможното в битката за спасение.

Какво ще опитате да промените чисто спортно-технически?
– На първо място ще променя моята визия за футбола и ще опитам да се адаптирам. По принцип искам отборът ми да владее топката, да диктува събитията на терена, да доминира, да бъде атакуващ, атрактивен. Знам, че това в Етър не може да се случи и за нас сега най-важни са резултатите. Доскоро с моя екип бяхме критикувани, че допускаме слабости в дефанзивен план и водените от нас отбори са уязвими на контраатаки. Виждате, че в 4 мача не допуснахме гол, и това е положително. Радвам се, че успяхме да демонстрираме адаптивност и опитваме да се напаснем с моментното състояние и реалността. За пример ще дам престоя ни в Берое. Тогава имахме възможност да опитваме да се надиграваме с отборите и дори в мачовете с Лудогорец, ЦСКА и Левски владеехме повече топката. Сега това е невъзможно. Затова ще търсим точната рецепта. Ще потиснем себе си, своите представи за футбола и единственото, което ще преследваме, е справяне с тежката ситуация. В следващите месеци в Етър ще мислим само как да спечелим максимален брой точки. Другото остава на заден план.

Поехте Етър преди около месец, съжалявате ли, че го направихте?
– Не. Категорично. Решението бе плод на емоцията и съм щастлив, че асистентите ми Константин Мирчев и Тодор Кючуков също приеха предизвикателството без задни мисли и съмнения. Аз съм оптимист и вярвам, че ще успеем.

Ще разкриете ли нещо повече относно плановете за селекция?
– Имена няма да кажа. Приоритет за нас на този етап са още един вътрешен полузащитник и един нападател. Най-важното е тези, които облекат фланелката на Етър, да са готови да дадат максимума от себе си. На този етап няма значение дали играчът ще бъде преотстъпен, или ще е с постоянен договор. Важно е да бъде отдаден, достатъчно луд и готов да ни помогне. Искам добри футболисти с големи сърца и не ме интересува от кой отбор ще дойдат.

Вашето име на няколко пъти се свързваше с треньорския пост в ЦСКА. Сега предстои дербито с Левски какво очаквате от този мач?
– ЦСКА определено има по-добрия отбор и по-добрите футболисти. ЦСКА играе по-качествен футбол и е фаворит в мача. Аз имам доста дербита зад гърба си като футболист и смятам, че в този мач единственото важно е победата. Тя е на първо място, а не играта. Резултатът също не е толкова от значение.

Начело на Берое вие записахте четири поредни победи над Левски, какъв съвет ще дадете на Бруно Акрапович?
– Това са едни прекрасни моменти от моята кариера. В тях ние триумфирахме над четирима различни треньори на сините. Тогава записахме много силна серия и Левски се бе превърнал в наш абонат. За пет мача успяха да ни вземат само точка. Няма как да дам съвет на Бруно Акрапович. Стискам му палци. Надявам се футболистите да не решат, че са спечелили мача, преди да е започнал. В дербито те трябва да оставят сърцата си на терена и да търсят победата от първата до последната минута. Да дават максимума от себе си, без да гледат таблото. Да атакуват и да вкарват при всеки удобен случай.

Как смятате, че ще се развият шампионатът и битката за титлата?
– Според мен Лудогорец има добри футболисти, но не мога да кажа, че имат добър отбор. Смятам, че ЦСКА има потенциала да бъде основен конкурент и армейците трябва да направят всичко, за да завоюват титлата. Локо Пловдив и Берое според мен ще са двата основни кандидата, борещи се за тройката.

За финал – каква година изпращате?
– За мен това бе година на много равносметки, самоанализи, самокритика. Успях да се отърся от много неща и сега се чувствам пo-подготвен. Не се страхувам от предизвикателствата и ги очаквам. Смятам, че с помощта на моите асистенти можем да ги приемем.