Тити на 52: Грешките са, за да могат да бъдат поправени! Опасно е, когато биват повтаряни

0
konstantin papazov titi
Снимка: lap.bg

Треньор №1 на България за 2009-а Константин Папазов навършва днес 52 години. „Тема Спорт” се свърза с него, докато е на почивка в Гърция, за да коментира собствената си промяна, както и ситуацията около Левски Лукойл и националния отбор.

Г-н Папазов, 52 години е сериозна възраст, как се чувствате? 

– Навремето си мислех, че човек, като стане на 50, е много стар, но всъщност не е така, или поне ми се иска да не е така. Чувствам се добре, спортът помага много в това да се чувстваме по-млади, отколкото сме. Емоциите, които изживяваме, са в основата на това чувство, динамиката ни се отразява положително.

Ако трябва да призная, на тази възраст определено изглеждате много по-смирен, отколкото на 42 например. През последната година видяхме един променен Константин Папазов, значително по-кротък… 

– Възрастта се отразява със сигурност. До някаква степен отговорността, която нося в последната година и половина, сливането с Лукойл, при всички положения се отразява. Не е само това, но са фактори, които допринасят. И аз не знам как се случи, но като че ли изведнъж стана. За всички е доста изненадващо смятам, че е повече плюс, отколкото минус, независимо че емоцията, която имах преди, бе по-голяма и е имала своите положителни страни.

По-добре ли се чувствате и сдържане на емоция ли е това или е истинският Константин Папазов? 

– И в двете си състояния съм бил искрен и истински, не е имало фалш. Като по-млад може би емоцията е била прекалена, което също не е най-доброто. Най-добре би било някъде по средата.

Може би сега сте по средата… 

– (Смее се.) Ако сега съм по средата, другото би било летаргия. Идеалното е между това състояние сега и това, което беше в моето ранно треньорство. Защото при всички случаи в положителните емоции, макар и по-големи, също има нещо хубаво. Важното е да съм доволен, да има резултати, когато свършиш годината, да си удовлетворен. Независимо че треньорите са прекалено взискателни и трудно се радват дори на успехите, защото винаги търсят съвършенство, което сигурно не е и най-правилното. Абсолютно по естествен път се случват нещата, а не е нещо, което да си налагам, да се контролирам.

Казвате удовлетворен. Винаги сте твърдял, че само първото място е важно. Сега месец и половина след финала едва ли сте удовлетворен?

– В никакъв случай, макар да бяхме близо да направим най-успешния сезон в историята на Левски и на Лукойл. Не може да отречем много добрите моменти и неща, които трябва да се оценят. Най-лесно бе първите 2-3 дни след финала, защото напрежението вече го нямаше. До плейофите всичко бе много спокойно, не забравяме зимния период, който преодоляхме. С течение на времето все повече съжалявам, защото наистина имахме много добър отбор. Също така и се успокоявам, защото в спорта се случва това и този, който умее да губи, много по-лесно печели след това. Едно от качествата, които притежавам, е да умея да губя Загубил съм много повече финали, отколкото съм спечелил, и всеки един от тях ми е помагал в развитието ми.

Бяхте много близо обаче да спечелите титлата без нито един трансфер по време на сезона. Съжалявате ли сега, че не се подсилихте с поне още един играч? 

– Смятам, че не сме загубили финала, защото не сме направили добра селекция. Имахме добър отбор и това го доказаха добрите игри. Имаше криза, излязохме от нея през декември, но не сме загубили, защото сме били в скъсен състав или защото някой е можело да бъде сменен с друг. Проблемът не бе в селекцията или пък чисто баскетболен. Моят извод е, че аз като треньор не успях да се справя с това да овладея емоциите и страстите в подходящия момент и да приключи всичко нормално. Серията започна фантастично и вървеше така до полувремето на втория мач на полуфинала, когато нещо се прекърши и тръгна в друга посока. В никакъв случай не омаловажавам успеха на Балкан, който е безспорен и те го заслужаваха. 45 дни по-късно отново ги поздравявам, най-вече хората в този град. Най-голямата радост е за тях. Аз вярвам много в Господ и приемам този им успех като заслужен на база 30 години чакане.

В Левски Лукойл имаше събрани доста характери през миналия сезон. Как ще удържите сега тези характери и говорите ли за селекцията за новата кампания? 

– Аз мога само да съм благодарен на този етап от работата ми с Вальо Златев и със Стойков за условията, които съм получил като треньор. Разбрали сме се до края на месеца да уточним някои неща, включително и каква ще е моята позиция в клуба. Така че все още нищо конкретно не се случва по въпроса със селекцията.

Дали сте си повече време за почивка?

– Не точно за почивка, просто така се разбрахме, че до края на месеца ще вземем решение как ще процедираме през следващата година. При всички случаи времето помага да се направи по-задълбочен анализ и да не сме подвластни на емоцията. Знаете, че в последните 17 години само два пъти Лукойл не е ставал пръв, така че този навик на успех си има и своите минуси. Загубите се приемат трудно и в това няма нищо лошо. В никакъв случай не мога да се срамувам за изминалия сезон, но не мога и да съм щастлив от неговия епилог. Може да свършиш прекрасно много неща, но накрая остава горчивината от неуспеха. В спорта има само един победител и е нормално да искаме да сме ние и да ни боли, когато не сме. Трябва да се правят реални оценки на случилото се и къде сме сбъркали, защото грешките са, за да могат да бъдат поправени. Опасно е, когато биват повтаряни.

Темата „Национален отбор“ също е отворена. Вашето име е сред спряганите за поста. Как гледате на такъв вариант? 

– За да бъда обективен, изцяло всичко в съзнанието ми е насочено в посока Левски. Като бях по-млад, смятах, че върхът в треньорската практика е да си треньор на националния отбор. Но в този момент съм концентриран в Левски. Има време, още повече сега с отлагането на квалификацията, но аз смятам, че не е на дневен ред. Човек не трябва да казва никога, но към днешна дата националният отбор трябва да е приоритет на друг треньор. За съжаление в България не може да си го позволим, но треньорът на националния отбор трябва да е свободен и да мисли само за него. Не ме разбирай погрешно, Любо Минчев се справи прекрасно и за мен беше изненада неговото решение. Твърдя, че той бе най-доброто продължение, защото постави една основа на отбор, който носеше радост. Не сме постигнали нещо грандиозно, но трябва да сме обективни на база потенциала, с който разполагаме. Много малко не ни достигна, за да направим значими успехи. Държахме се достойно и имахме отборен дух. В някои мачове бяхме лишени от Бост и Сашко Везенков. Беше нормално да продължи, но той също носи огромно напрежение и отговорност към Берое. Това обаче не са неща, които аз мога да коментирам. Отговорността сега пада върху Глушков. Най-важното е да се продължи това, което бе поставено като основа от Любо Минчев. Имаме добри момчета, смятам, че видимо има израстване в мисленето на повечето национални състезатели, за професионалното им отношение, работата през лятото. Това ще е плюс. Надявам се, че ще бъдем поставени в по-добро ниво на европейската квалификация и при малко по-голям късмет на жребия, имаме съвсем реални шансове да се класираме. Нещо, което е напълно постижимо за нашето ниво и трябва да сме обективни, че там няма да можем да предложим нещо драстично, но самото присъствие ще даде положителен тласък. Който и да е треньор, ще му помогнем с каквото можем. Какво си пожелавате? – Да съм жив и здрав, това е най-важното. И семейството ми. След семейството идват традициите и желанията – Левски да се върне на мястото си, независимо че то не е запазено. Надявам се, че ще се върнем по най-добрия начин. Няма да бъде лесно, но затова е и по-сладко, когато се постигне.