Тестът показа – Васил Божков, а не Христо Йовов! Бижутера беше собственик за един ден

-

-

„Преклонена главица сабя нея сече“, е една от най-популярните български поговорки, знаете я още от училищна възраст. Най-големият български шедьовър, обобщил в едно изречение цялата ни народопсихология, отнесена в пълна степен и за чисто спортните страсти. Ниско самочувствие, робска нагласа, угодничество, поглед надолу към обувките, мълчание и преклонение – ето това в много голям процент е българинът и като запалянко.

Минаваме направо в дълбокото. След информациите от последните часове за смяна на собствеността на Левски, Христо Георгиев, по-известен като Йовов, трябваше да е приносител на контролния пакет акции на дружеството, собственик на което се води Спас Русев. Който в последните месеци често се оплаквал пред близки, че е натискан да произведе Йовов в спортен директор. От февруари обаче Бижутера не чак толкова сензационно е с повишено доверие. И във вакуумната ситуация на безсобственост Йовов бе много сериозен претендент за собственик на мястото на Спас Русев. А както знаем много добре, акциите на Левски от години насам не се търгуват официално, а се дават/предават/прехвърлят/оставят на следващия силен човек. В последните 36 часа синята общественост почти на 100 процента се надигна срещу вероятността Йовов да е следващият мажоритарен акционер, се случи поредна футболна драма.

Така е модерно и сега се връщаме на първия абзац. Ако в България гражданите, респективно запалянковците, бяха бунтари и реални протестиращи срещу несправедливостите, вчера на „Герена“ трябваше да има тълпи сини фенове. Това би се случило в Турция, Гърция, Сърбия… В България обаче бунтът беше онлайн – откъде накъде Христо Йовов, че и в партньорство с Боримиров и Иванков. Което си е достатъчно налудничаво. Бижутера плюс шефа на школата, плюс треньора на вратарите трябваше да се събудят като съсобственици. Според онлайн бунтовете това не бе добър вариант за спасението, а след това и за развитието на клуба. Сякаш преди това назначените по същата процедура Иво Тонев и съдружници бяха реални собственици. Но тогава феновете си харесваха триумвирата и си правеха оглушки за това откъде точно стават назначенията на големите акционери. Преди време Тонев говореше за Хората. Същите Хора, които вероятно и сега вземат най-важните решения не на „Герена“, а за „Герена“. Сякаш всички скачат с парашутите от един и същи самолет.
Е, Йовов бе в ролята на Тодор Колев във филма „Господин за един ден“. Бижутера го игра собственик за един ден, защото феновете, макар и не на живо, а онлайн, не го приеха. Медиите също дадоха тежък наклон на това, което се случи малко по-късно.

Самият Йовов отрече, това били глупости. Обаче интересно как той би отговорил на въпроса говорил ли е със Станимир Стоилов този месец, като какъв му се е представил и за какво го е поканил. Е, не го е канил да му чете лекции, сещаме се.

И след отпадането (засега де) на този вариант, се връщаме на до онзи ден актуалната опция. Импровизираният онлайн скенер показа, че Мрежата, както е модерно да се казва, е прегряла. Настроенията бяха – искаме реален собственик, а не назначен, пък било то и комплект от трима от най-популярните бивши играчи на Левски. Пак уточняваме за преклонената главица – на живо нещата са други, бунтовете се провеждат според зависи, ако изобщо биха се състояли.

От вчера имаме новина. Васил Божков най-после бе осветлен. Името му излезе от устата на все още изпълнителния директор на клуба Павел Колев. Който много добре знае всичко, свързано с Йовов и компания, но е в реда на нещата да го остави за себе си.

Имаме и друга новина – дълговете, осветлени вчера, са повече от на старото дружество на ЦСКА. Което пак трябваше да бъде оздравявано от същия Васил Божков. В последните месеци сините фенове сравняваха Спас Русев с Александър Томов, като приликите бяха много. Дългове, лицензи, дела, съпроводени с благи, но неясни приказки…

Общото в крайна сметка е, че тогава Васил Божков искаше да оздрави ЦСКА, сега иска да го стори и с Левски. И след като името на бизнесмена вече е под сините прожектори, е време той, или от името на компанията, да отвори уста. Преди години, когато ситуацията с ЦСКА бе на подобно положение с това на Левски сега, от пресофиса на „НОВЕ Холдинг“ пуснаха няколко официални декларации, в които съвсем по европейски обясниха намеренията и конкретните планове на Васил Божков. Не коментираме какви са фенските пристрастия на бизнесмена, тук говорим за пари. Моментът това да се случи и сега е назрял. Защото феновете на Левски се бунтуват точно срещу слуховете, догадките и вероятностите. Така че очакваме от „НОВЕ Холдинг“ да съобщят накратко – да или не.

Защото 32 милиона да ги погасява Йовов е едно, а да се заеме с тях Васил Божков, съвсем друго. А освен това едни 800 хиляди лева като забавени заплати тревожат сериозно футболистите. След няколко седмици ще се появят още едни 800 хиляди лева за следващия месец. И камъкът на шията от 32 милиона ще тежи вече 34 милиона. Които, както и да го погледнем, не е ясно откъде ще бъдат взети. Парите от Обертан са точно доникъде. Други трансфери от такъв финансов калибър не се очертават скоро.

Така че, с 2 думи, от импровизирания скенер или радар, или проучвателен тест, се разбра, че феновете искат Божков, който няма смисъл да го коментираме като име и като мащаби на бизнеса, а не Йовов или друг някой нереален собственик, който за всяко нещо да звъни на Хората.

Това обаче е предпоследно. Както се убедихме, не е ясно всеки следващ ден как може да осъмне Синята България. Днес е така, утре е иначе.

Желю Станков/ „Тема спорт“