Текучеството май вече е политика на „Армията“! Предвид кой е постоянната величина в уравнението…

0

Трудно е да се обяснят повече от решенията на ръководството на ЦСКА-София през този сезон. Направо не е за вярване как може да се натрупат толкова нелогични действия за такъв кратък период от само няколко месеца. При това заради пандемията натискът от страна на феновете е сведен до минимум.

Първо Стамен Белчев бе изгонен след пробива, който постигна, вкарвайки „червените“ в груповата фаза на Лига Европа. Успехът дойде след гръмка победа над Базел в Швейцария и показа, че отборът има сериозен потенциал. Все пак слабите резултати в първенството и неубедителната игра в първите мачове от групата, провокираха промяната.

В типичния за ЦСКА-София стил бе привлечен най-актуалният специалист у нас. Отмъкнат директно от пряк конкурент Бруно Акрапович дойде с надежди за ограничаване на правомощията на Стойчо Стоилов и за концентриране на спортно-техническата власт в човек, способен сам да носи отговорност и да налага ред дори
с непопулярни методи. Медиите го засипаха с похвали и видяха в него човек, който в стил Стойчо Младенов може да се сбори с Лудогорец дори за титлата. Поредицата от победи скъсиха дистанцията от шампиона, а финалът на 2020-а с гръмката победа над Рома намери отзвук в цяла Европа.

При това всичко се случи на фона на бушуващата епидемия от коронавирус, сериозно пренаредения календар и прекъсвания за мачовете на националните отбори. На босненецът действително му се струпаха много неща за кратко време, но той успя да стабилизира тима и да убеди повечето играчи, че заедно имат шанс за още по-добро бъдеще. Само, че в ЦСКА-София предпочетоха бързо да осребрят силната есен и не се задоволиха с приходите от УЕФА. Трансферите на Антов и Coy отслабиха състава, а освен непокорния Санкаре бе продаден и миналия през Ювентус Стефано Белтраме, за да го заменят с дълго искания от Стойчо Стилов – Федерико Варела.

Любо Пенев ще има важната задача да извлече максимума от последния, но прогнозата ни е, че и Ел Голеадор трудно ще си падне по този футболист. Факт е обаче, че той ще трябва да налага вижданията си за играта с изпълнители, които друг му е подбрал. При това тежестта на големите очаквания го връхлитат още в първия официален мач, който му предстои. Неуспех срещу Лудогорец за Купата на България ще означава пореден сезон без трофей, но за сметка на това никой не се притеснява и сякаш има изгода от това. И по-специално от постоянното текучество и на треньори, и най-вече на футболисти.

Предвид това кой е постоянната величина в уравнението, не е трудно да помислим, че големият печеливш от случващото се е именно Стойчо Стоилов. Той явно не бе питан при избора на Акрапович за треньор и още през ноември съдбата на босненеца е била предначертана. Дано обаче и Любо Пенев не се окаже поредният използван от доказаните интриганти, за които не е проблем да се топят от сутрин до вечер дори със СРС-та за сметка на четирите наистина големи букви на българската футболна институция.

Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“